Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 20
Джеймс Грейди
Не забеляза никой друг във фоайето. Охранителните камери на входа, във фоайето и на задния изход я регистрираха, докато мина покрай асансьорите и се запъти към стълбището. Рутинен анализ би заключил, че тя е служителка в офис, която има нужда да се пораздвижи.
Охранителните камери покриваха само първата поредица бетонни стълби и най-горния етаж с изход към покрива. Фей изкачи два етажа с бясно разтуптяно сърце, но не от изкачването — всеки ден преди работа пробягваше десет километра по пътека в парка, после се връщаше у дома и пробягваше нагоре и надолу деветте етажа стълби.
Фей спря на бетонната площадка между четвъртия и петия етаж, където живееше. Свърза се през мобилния си телефон с компютъра си у дома, провери записите от камерата му, която беше свързала с детектори за движение, насочени към входа на апартамента й и към плъзгащата се стъклена врата на балкона на дневната в едностайния си апартамент. Нищо. На екрана на мобилния й телефон компютърната камера показваше отвътре заключената врата на апартамента й и сенчестата дневна, в която нямаше никакви натрапници.
Запъти се към апартамента си. Влезе. Навсякъде беше тихо. Полутъмно.
Погледна през затворената стъклена врата на балкона си към пурпурната нощ, осеяна със светлинките на града. Представи си в мрака сиянието на паметника на Линкълн, Белия дом и Капитолия, покрай които беше минала с колата по-рано през деня — мястото, където навремето беше успяла да избегне края.
Ключ на стената светна лампа тук и сега. Канапе, столове, ниска масичка от някаква гаражна разпродажба. Лост за набирания в горната част на вратата на спалнята й.
Часовникът показваше 8:31 — оставаха двайсет и девет минути.
Да рискува ли да си вземе душ?
Преметна черното си сако върху един стол, бързо влезе в тъмната баня, светна и събу обувките си — удобни и за тичане, и да изриташ някого. Глокът в кобура на десния й хълбок се озова зад тоалетната с дръжка към откритата душкабина. Мобилният и документите — в мивката. Разкопча си блузата.
Огледалото в банята улови отражението й. Носеше черен сутиен. Дебелият розов белег пресичаше тялото й от гръдната кост до десния хълбок. Лесно разкопча панталона — година след последната операция все още обичаше да носи широк панталон. Дрехата се свлече на пода. Засмя се, като си представи как твърди пред някой началник горе на небето, че
