Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 22

Джеймс Грейди

Стоеше в потока на индиговата нощ отвъд своите стъклени стени.

Впери поглед в отключената дървена врата. В провесената в горната част верига.

Цял живот чакаш някой да влезе през вратата ти.

Докато стоеше така, светът по часовник отстъпи назад. Застави се да диша дълбоко. Застави се да не поглежда към нито един часовник. Застави се да чака.

Почукване — едно, две, три, тихо, но категорично.

— Влез — каза.

Вратата се отвори. И ето го него, осветен в гръб от жълтеникавата светлина в коридора.

— Навреме ли идвам? — попита.

— Вече си тук — отговори Фей.

ТО (търсени особености): мъж, бял, на трийсет и няколко, метър и деветдесет, осемдесет килограма. Калифорнийски сърфист, преждевременно оредяла руса коса, красиво орлово лице, сини очи с очила, които му придаваха вид на учен, но и мускулест, елегантен.

— Затвори вратата. И заключи — постара се да прозвучи небрежно тя.

Той дори сложи верижката.

Черните му обувки като на адвокат на държавна работа не бяха лъскани най-малко от седмица. Тъмносиният му костюм подхождаше на класическата му синя риза и приятно подчертаваше червената му вратовръзка, която висеше на шията му като каишка.

Най-добрият подход към мъж, който носи вратовръзка, е да го омаеш и да се приближиш на половин ръка разстояние. Усмихни се. Хвани вратовръзката небрежно с две ръце и я вдигни от гърдите на мъжа, все едно се любуваш на…

… стисни вратовръзката, завърти се рязко и се наведи, за да я издърпаш през рамо, в същото време го изтласкай назад с ханша си и светкавично изтегли вратовръзката напред и надолу към пода. Най-вероятно той ще се преметне през гърба ти като при мятането мороте-сеоинаге в джудото, ще се стовари в краката ти и ти ще паднеш на колене върху гърдите му, повлечена от инерцията. Дори ако коленете ти не пръснат сърцето му, шокът, преживян от скелета му, световъртежът и прекъснатото дишане ще ти позволят да сграбчиш възела на вратовръзката с една ръка, докато притискаш с цялата тежест на тялото си гърлото му с юмрука си, а с другата ръка дърпаш свободния край на вратовръзката. Лицето му ще посинее и само след седемнайсет секунди той ще изпадне в безсъзнание, ако пристегнатата вратовръзка притисне подходящите кръвоносни съдове, докато го лишаваш от живителния въздух.

Друг вариант е да удариш камбаната — бързо да грабнеш и да разклатиш вратовръзката, за да го накараш рязко да се приведе, но така лесно ще пропуснеш зашеметяващото притискане на лицето с коляно. Гарота в гръб е техника, която най-вероятно няма да успее и ще те постави в положение, при което по-скоро ще пострадаш от въртеливия му ответен удар, отколкото да го усмъртиш категорично.

Въпреки това, стиснеш ли един мъж за вратовръзката, почти си постигнала целта си.

Той погледна Фей и попита:

— Как мина понеделникът ти?

— Все същото.

— Ще се престоря, че това е добре. — Проследи с поглед как тя се приближава боса към него — на девет крачки, на осем. — Да те видя — продължи той, шест крачки, пет крачки — не е просто хубаво, прекрасно е.