Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 13

— Знаеш, че условията на освобождаването не ми позволяват да имам кола — отговори той от горната част на стълбите. — Шофьорската ми книжка е просто преносим отпадък. Обаче помня как се шофира. Колата, поднесла странично върху черен лед.

— И аз.

Затрополиха надолу по стълбите.

— Имаш късмет — отбеляза тя, докато стояха сами в дневната, — че наблизо има спирка на метрото.

— На Синята линия е.

— Така е, обаче има връзка с…

— Не обичам да пътувам със Синята линия.

Бийп! Микровълновата в кухнята.

— Е…

— Синята линия е синя. Харесва ми Червената линия.

Тя затвори очи. Потърка носа си, щипна го с пръсти.

Ноктите й не бяха лакирани. Не ухаеше на парфюм. Ококори се.

— Изморени ли са ти очите?

Тя сви рамене.

— Сигурно бялата ви кола блести силно дори през матираните стъкла? — попита Кондор.

— Не дойдохме с бяла кола — отговори Фей.

4

„Зомби джамбуре…"

Лорд Инвейдьр енд дъ Туелв Пенетрейтърс, „Кингстънско трио“

Фей отвори със замах външната врата и излезе в здрача в зоната на прицел.

Най-безопасно беше да тръгне от отсамната страна на улицата, където редицата дремещи покрай тротоара автомобили щяха да осигурят поне някаква метална преграда между нея и бялата кола с матирани стъкла, паркирана по-надолу от отсрещната страна на улицата.

Тя слезе по черните метални стъпала… Шмугна се между два паркирани автомобила.

Стори й се, че чува как Питър шумно проклина от мястото, откъдето я прикриваше — приклекнал зад студеното стъкло на прозореца на спалнята отпред на втория етаж.

Докато крачеше по Единайсета улица, за да поеме право по диагонал и да засече бялата кола през единайсет… вече през девет автомобила… тя си помисли, че колегата й винаги избира най-безопасния сценарий.

Чу как палят двигателя.

„Дръж и двете си ръце долу!“ — нареди си.

Сервото на волана нададе вой. Гумите изпищяха.

Жълтите драконови очи на белия автомобил блеснаха.

Тя застина като сърна, попаднала в светлината на фаровете.

Бялата кола се стрелна от отсрещния тротоар, направи обратен завой, завъртя се на сто и осемдесет градуса и червените й задни фарове потънаха в настъпващата нощ.

Фей натисна с палец СТОП на айфона, който криеше в отпуснатата до тялото си ръка, и го насочи към бялата кола.

— Кръгла нула — осведоми я Питър пет минути по-късно в кухнята, където ухаеше на топло кафе, докато двамата гледаха записа на мобилния й телефон:

Кадър на тротоара, направен от височината на кръста…

Паркираните автомобили, между които тя се бе промъкнала…

Дългата дремеща редица квартални коли от отсрещната страна на улицата…

Две секунди случайни кадри на дървета и покриви на къщи, после рязък преход обратно към паркираните коли…

Ослепителни жълти фарове, размазано бяло петно, червени задни фарове, които се смаляват и отдалечават.

— Бялата кола не е нула — отбеляза Кондор. — Оказва се истинско нещо.

— Истинско ли? — попита Питър. — Твърдиш, че бяла кола те е проследила дотук. Ние не сме я видели. Пък и, боже, каква е вероятността? Отпред наистина имаше паркирана бяла кола, обаче… тя си замина.