Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 15

Джеймс Грейди

— Може да съм застреляла старшия си агент.

— Пет пари не давам — осведоми я той. — И ти направи същото. По дяволите, хабиш твърде много енергия за стара откачалка и наркоман като Кондора.

— Видя шкафчето му с лекарствата. Той не просто се дрогира.

— Късметлия. Има си крака, ръце, член. Достатъчно е с ума си, за да припечелва по нещо, освен дето си получава компенсациите като ранен агент. И група след група от нашите, които го посещават, за да проверят дали е добре. — Той размаха показалец срещу нея: — А за нас с теб кой ще се грижи?

— Може да го заслужава. Заслужил го е, когато се е върнал леко мръднал след някаква мисия.

— Или пък — каза плешивият Питър — може би просто го дундуркаме, за да няма възможност да сгафи. Пет пари не давам, така че мътните го взели, не съм длъжен да се съобразявам с фантазиите на един наркоман.

Обърна й гръб и се запъти към колата — ключовете бяха у него.

— Има три видя хора — провикна се подире му Фей в тъмното: — Живи, мъртви и безучастни. Познай от кои си ти. Това е последната сензация на днешната епоха, филми, телевизия, политически метафори, модни ревюта в Ню Йорк. Ти си зомби, което не дава пет пари за нищо.

— Дааа — съгласи се той. — Има много като мен. Качвай се в колата.

5

„Клоун с цвят на захар на име Сънчо“

Рой Орбисън, „Насън“

Кондора се взираше в отражението си в големия екран на телевизора над камината. В онзи тъмен екран, който преливаше от призраци.

Погледна визитката на шпионката: Фей Дозиър. Има ли изобщо нещо вярно?

Тя и плешивият й партньор бяха видели стените му. Бяха снимали със светкавица.

Проблясъците изпратиха Кондора в склад насред американската пустош.

Където в едно помещение имаше вонящ на пот тепих за борба.

Където графикът го задължаваше да стреля — буум! — в озадаченото стрелбище.

Където в осеяния с плесен кабинет на горния етаж, сред празните бюра и притихналите пишещи машини стоеше мъж с неясен образ и сайгонски белези в сърцето, държеше бяла стиропорена чашка с кафе, от което се издигаше пара, и каза на двайсетинагодишния Кондор: „Научи се да изживяваш тайните си пред очите на всички, та когато лошите започнат да ровят, да няма какво да намерят.“

После плисна горещото кафе в лицето му.

В онази дъждовна нощ през 2013 година във Вашингтон, в квартирата си Кондора потръпна.

Огледа какво е скрил сред чудатостите, залепени на стената — снимки от вестници, изрязани от списания или книги. За да си напомня, беше изрязал триъгълничета в „материали с разузнавателно значение“. Други статии, залепени за тухлите в дома му, също имаха дупчици, но единствените материали, отбелязани с три точки, бяха улики, скрити пред очите на всички на тази привидно налудничава стена.

Само да знаеше какво означават тези улики:

Снимка от „Ню Йорк Таймс“ на черен безпилотен самолет „Предатър“, който лети в синьо небе с пълна луна, а надписът под снимката гласи: „Като други наши не толкова смъртоносни високотехнологични играчки безпилотните самолети стимулират желанието ни за незабавно удовлетворение.“