Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 12

Тя те гледа със зяпнала уста.

Плешивият Питър шумно стовари куфарчето си пред банята.

— Бихте ли излезли, за да си нащракам снимките.

В коридора Фей посочи спалнята, после разтурената стая.

— Не видях компютър. Имаш ли? Лаптоп? Таблет? Дневник или нещо подобно…

— Не, приспособявам се към условията. Знаеш, че мобилният ми телефон е допотопен, става само колкото да се обадя на линията за агент в беда, пък и имаш всички данни за разговорите.

Откъм банята се разнесе ЩРАК!

— Ей, Кондор! — провикна се Питър. — Знаеш какво ще покаже изследването на урината, затова направо ни кажи: още ли купуваш трева от онзи антрополог в „Смитсониън“?

ЩРАК!

— Йехова ме снабдява.

Усмивката, която Питър изнесе от банята, беше лишена от състрадание.

— Ще те спипат и край с теб.

— В такъв случай най-добре всички да внимаваме.

— С какво ти помага марихуаната? — попита Фей.

— Друсам се. Както си пожелая. Или поне както ми позволяват моите си лекарства. Освен това от време на време пия една-две чаши червено вино, но почти по лекарско предписание. За да прочистя американските си артерии и вени.

— Както и да е — каза Питър, докато отваряше сребристото куфарче на пода. — Сваляй панталона, за да съм сигурен, че твоята работа си е твоя, и ми напълни тази пластмасова чашка.

С черен маркер Питър написа КОНДОР на бялото етикетче на чашката.

— Съжалявам. Пиках точно преди да почукате на вратата.

— Скапаняк! — възкликна Питър.

— На мен ли говориш?

Фей се усмихна едва доловимо.

Дали тя знае този филм? Или е само заради теб? Или пък всичко е вихър от данни?

Питър разклати жадната чашка пред мъжа, когото беше дошъл да посети:

— Върху печката в кухнята ти има стъклена кана със студено кафе, сигурно е от сутринта. Ще ти стопля в микровълновата една чаша, изпиваш го незабавно, колкото и да е горещо, а после напълваш чашката, та да си вървим!

— Мляко.

— Моля? — попита Питър.

— Искам мляко за кафето. Няма да отнеме много време да се стопли.

— Скапаняк. — Питър затопурка надолу по стълбите.

— Скапаняк — обади се Вин. — Дали някога ще имам деца?

Той примигна. Взря се в нея.

— Ти можеш да ми бъдеш дете.

— Никак не ми приличаш на баща.

— Защо не?

— Тук си — отговори тя. И твърде бързо отмести поглед. — С Питър трябва да тръгваме.

— Ако поискам да се легитимираш, като него ли ще се окажеш?

— Ти как мислиш? — попита тя.

— Той е от Вътрешна сигурност — вече толкова отдавна, че няма значение. А ти си… Ти си от фирмата. От старата ми фирма. От ЦРУ.

— И двамата сме от Отдела за национални операции към Вътрешна сигурност.

— По свой избор ли?

— Да слизаме — подкани го Фей. — И като стана дума, че трябва да тръгваме… — додаде тя, когато инерцията й го изтегли оттам, където беше. — Къде си паркирал?