Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 14

Кондора погледна жената.

— А ти какво мислиш?

— Ами… не знам — отговори тя.

— И това е нещо.

— О, да — възкликна Питър. — Току-виж получила полезна информация посредством клонг на път за базата. А според мен ти си взел билковото си лекарство, преди да почукаме на вратата. Сега вземай чашката, сваляй гащите и ни дай проба, че да тръгваме. За протокола — добави той, — има ли нещо, което ние, представителите на признателната нация, можем да направим за теб?

— Вече направихте мен — отговори Кондора. И подметна на Фей: — Не че ми пука, но не е нужно да гледаш.

Разкопча панталона си и го пусна да се свлече на кухненския под.

Тя остави двамата мъже, върна се в дневната между парчетата вестник, откъснатите страници от книги и разните дреболии, залепени или забодени по стените.

Сигурно заради онова, което знаеше, че трябва да направи по-късно, когато двамата мъже се присъединят към нея, тя остави Кондора да се преобрази във Вин. В очите й той беше мъж с прошарена коса и сини очи, които допускаше, че Управлението е коригирало с лазерна операция, за да увеличи оперативния му коефициент. Волеви скули, добре очертана челюст. Във форма, както бе отбелязала, но поизхабен след шест десетилетия. Обаче целият пращеше от статично електричество: ,Дали пък този човек не е нещо повече от сбора на всичките си диагнози?“

— Вин — каза тя, — оставям визитката си от Вътрешна сигурност на полицата.

Питър прибра сребристото си куфарче.

— Той разполага с повече канали и номера, по които да поиска помощ от агент, отколкото би могъл да оползотвори, освен това го наглежда и екип психолози. Да тръгваме.

— Ако пак видиш онази бяла кола — каза Фей, ядосана от нетърпението на плешивия Питър, — или нещо друго… Обади се.

Тя остави Вин с истинска усмивка, която се стопи веднага щом чу тюркоазената врата да се затръшва зад гърба й, и забоде поглед в гърба на светлокафявия дъждобран на Питър пред нея.

— Какво беше това, по дяволите? — нахвърли се Фей на партньора си. — Защо се държа толкова гадно с него?

Питър спря насред улицата и рязко се извърна с лице към нея. Куфарчето му проряза сребриста линия в нощта.

— Има само два вида хора…

— Глупости! Има толкова видове, колкото са и хората. Не ми пробутвай онази глупост за нас и всички останали като оправдание за кретенското си поведение с онзи човек!

— Щях да кажа, че само два вида хора вършат нашата работа: агенти, които са оплели конците, и агенти, на които за нищо не им пука. Ние сме адски важни за националната сигурност. Грижим се за старци, избягали от Съветския съюз, който не съществува от почти толкова време, колкото ти си на тази земя. Правим така, че член на „Ал Кайда“, обърнал се към нас в Мароко преди шест години, да си получава чековете, макар че просто лентяйства и не ни съобщава нищо, което вече не ни е известно. А сега, съдейки по онова, което видях у Кондора, на теб явно ти пука. — Питър поклати плешивата си глава. — Което означава, че са ми нахърлузили агент, оплел конците. А оплетеш ли се веднъж, край, така че горко ми, мамка му. Какво си направила? — попита той. — Пукало ти е не за каквото трябва?