Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 99

Бях готова за изпита.

Почуках на вратата на Професора.

– Влезте – каза твърд ясен глас.

Влязох плахо. Дори сведох очи надолу и едва поздравих.

– Ама вие сте много хубаво облечена, колежке. Но да видим дали сте подготвена със знания... Научихте ли въпросите?

– Ами... да, Професоре, четох доста.

– Ще видим, ще видим. Нали знаете, че ако не сте подготвена, ще има наказания?

– Ъъъ...

– Без мрънкане, колежке. Така стоят нещата. Бихте ли се завъртели да ви огледам?

– Разбира се, Професоре.

– Първо да ви огледам отзад.

Притеснено се завъртях с гръб.

– Наведете се напред.

Бавно се наведох напред и розичката ми стана удобна за разглеждане.

– О, ама вие сте без бельо? Може ли такива неща?

Пляс по задника.

Подскочих, но не издадох звук. Бях виновна.

– Така... дано да сте чела наистина. Защото сте облечена непристойно, колежке.

Бавно крачеше зад мен и изскимтях от пръста му, потънал в мокрото ми котенце.

– Завъртете се да ви огледам отпред.

Застанах пред него и очите ми се втренчиха в панталона – с разкопчан цип и падащ пенис от него. Хем се смутих, хем се възбудих.

– Охо... Без сутиен... Зърната са щръкнали и съвсем видими... И с тази къса поличка...

– С трепет следях приближаването му и изстенах, когато щипна едното ми зърно, а после и другото.

– Махни си потника, но остави въженцето. Бързо.

Направих го по най-бързия възможен начин. А той се мушна в другото помещение, където очевидно беше приготвил разни неща. Дочувах, че мести предмети, потракваше.

Върна се с две метални щипки – отви механизма на едната, за да се отвори – хвана зърното ми и започна да завива. Постепенното стягане стигна до болка, изохках и той спря. Повтори същото и с другото зърно. Болеше. Имах чувствителни зърна, но търпях. Не можех да се противопоставя на професорското решение.

– Така... понеже сте се облякла неприлично, ще трябва да понесете това дребно наказание. А сега да проверим знанията ви.

Разглеждаше папката – своеобразен конспект с въпроси. Гледах право в пениса му, свободно падащ, някак перверзно подал се от дупката на панталона. Извратеняците по парковете правеха същото, плашейки младите момичета. Бях попадала на десетки такива, имах чувството, че ме надушват и че се лепват само на мен. От малка бях магнит.