Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 98

Този професор го играеше надменен. Надали наистина беше такъв, защото бе повече от умен. А умният човек знае, че надменността е смешна и нелепа, че е комичен опит да провидиш себе си по фалшив начин.

Не ми допадаше пренебрежението му. Не че не се усмихваше или не изслушваше. Но усещах, че вътрешно му е изключително досадно и че той предварително беше подготвен да слуша глупости. Един вид: „Каквото и да се опитвате да ми кажете – вие, съвременните студенти – сте повърхностни, не четете достатъчно, няма смисъл от престоя ви тук и затова ми е противно да ви слушам, но ви търпя от възпитание и защото това се очаква от мен“.

Признавам, че това ме дразнеше много. Бях всичко друго, но не и провърхностна. Дори и сексуалните ми приключения да бяха лекомислени понякога, това не ме правеше глупава и неспособна на задълбоченост.

Бях щастлива да попадна при него няколко години по-късно, в магистратурата си. С истинско вдъхновение направих прекрасен анализ на световна творба. Той трябваше да я провери и още по-важно: да се видим лично, за да ми каже как съм се справила и да ми напише оценка. Точно затова се постарах да го впечатля. Исках да му покажа и докажа, че една съвременна млада жена може да бъде дълбока, да анализира блестящо, да асоциира, сравнява, метафоризира.

С трепет отидох на срещата – беше ме поканил в ресторанта на университета. Седнах развълнувана срещу него. Очаквах очите му да погледнат в моите и да ме забележи. Нищо.

Е... не ме забеляза. Дори не ме погледна. Може би дори не ме видя. Похвали текста ми, написа ми отличен, подписа книжката и трябваше да си тръгна. Ядосах се от мисълта, че може би дори не беше чел анализа.

Да, знам, че това е книга за секс. Но моят секс е неразривно свързан с ума, с интелекта, с книгите, с образованието. И разказването за този професор е важно. Защото пренебрежението може да убива. Не физически, но ментално, духовно, психически.

И ако реалният професор ми въздейства в негативен план, то Моят Професор влудяваше сетивата ми по най-подмокрящия начин.

Да се приготвям за ролята беше удоволствие за мен. Сякаш въображението ми препускаше като дива кобила и беше трудно да спре. Взех си мрежести чорапки до коленете, сладурски обувки, къса черна поличка, бяло потниче, леко прозрачно, ластичета за коса и една мека дълга връв.

Когато ме взе, с усмивка видях приготвени папки – нали беше Професор...

Чакайки асансьора за новия апартамент, който беше наел, аз се хвърлих да го целувам, но той ме спря:

– Чакайте, колежке... Изпитът не е започнал...

Избухнах в смях. Но беше прав и трябваше да стана сериозна. Влязохме в апартамента и аз се затворих в едната стая, за да се приготвя за спектакъла. Свалих си дрехите. Първо обух мрежестите черни чорапки, опънати до коленете. След това обух черна къса поличка, а под нея нямаше гащички. Свалих си сутиена и облякох бялото потниче – много фина материя, прозрачна така, че тъмните ми зърна и ареоли отлично контрастираха и изпъкваха съблазнително. Вързах косата си на две опашки. Бях с розов лак. Качих се на обувчиците. И последното – плод на случайна хрумка на палавия ми мозък – връвчицата. Беше коланче от мека материя, като въженце. Очевидно БДСМ практиките трайно се бяха настанили в главата ми. Поставих връвта под гърдите – заобиколих и по гърба. После нагоре, но минавайки между гърдите и приключваща отзад – направих панделка на шията си, под косата. Стана ужасно сладко и секси, нещо като закачка към обичта ми да съм вързана, като намек: „Ела ме вържи, Професоре... напляскай ме“. Меката връвчица контрастираше на бялото потниче и на бялата ми кожа, същевременно стягаше гърдите ми и те изпъкваха още повече, изглеждаха още по-едри.