Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 101

– Ох... да...

– Добре.

Той спря да върти, но буквално се ококорих от силния удар по задника си. Властно обхвана бузите на дупето ми и проби с кура си и без това разчекнатата ми пещера. Топлият му пенис се опираше и драскаше в студения спекулум, който пък беше прилепен за стените ми. Сякаш бях разтворена докрай, като пред публика. Навлизаше ми грубо, а ме прониза още по-дълбоко, когато хвана с ръце опашките ми опънах назад шия и извиках. Щипките стискаха болезнено зърната ми.

Професорът бясно блъскаше мократа путка на малката си студентка.

– Много сте лош, Професоре... направо ми скъсахте котето...

– Така ли? Заслужаваш си го – каза това и продължи да ме разцепва от тласъци. Пъшках като кучка. Отпусна ме, мина от двете ми страни и махна щипките от зърната. Сякаш знаеше колко ме стискат. Едва ги отлепи – бяха се впили в кожата ми. Изстенах от облекчение.

– Нагъзи се пак хубаво.

Веднага застанах като куче, подчиняващо се на команда от господаря си. Косата на двете ми опашки опираше масата, а металът във вагината ми се беше стоплил.

Професорът влезе в другата стаичка за пореден път.

Върна се и застана зад мен, не видях какво носи. Само разбрах, че е за задния ми отвор, защото вкара мазен пръст в тясната дупка – потъна целият, изкара го и пъхна два. След това пъхна нещо – разширяваше ме, пъшках от напъните. Веднага след това усетих нов залп разширяване – навлизаха с въртеливи нежни движения. Последва трето отваряне, някак по-голямо, но вече бях отпусната и изпитвах само приятно дразнение.

– Готова ли си за по-голямо разтваряне, колежке?

– Какво ми правите, Професоре?

– Пъхам ти цял наниз топчета. Анална броеница. Ти си палава студентка, много непослушна, и трябва да те наказвам по много начини.

– Никак ли не съм добра, Професоре, поне малко?

– Поне малко, да – отвърна той.

Веднага мина пред мен, наведе се и ме целуна нежно. Цялата се разнежих и затреперих от благодарност, изпитвах истинско щастие да бъда одобрена от него. И така... разтворена широко отпред с железен инструмент и с топчета в ануса, аз получавах разкошните му целувки, а раздразнените ми зърна се галеха от твърдата повърхност на масата.

Така се възбудих, че ме заля прилив енергия.

– Искам още от топчетата Ви, Професоре.

– Браво, ставаш все по-покорна, скъпа колежке.

Това „скъпа“ беше толкова мило. Скъпа разчекната студентка. Студентка курва.

Думата „студентка“ винаги ми е харесвала. Ученичка също, но ми е по-сладникава и навява по-детински спомени. Докато студентката е зрял човек, четящ, трупащ интелект, а това е основата, която възбужда най-силно. Самата аз бях доста години студентка и вероятно приемам семантиката й твърде лично. Съчетанията на ум и похот, интелект и перверзност ме влудяват. Карат ме да виждам себе си и да се чувствам уютно. Да съм АЗ.

Интелигентна развратница.

Поредното топче доста ме разтвори, стенех като разгонена и инстинктивно се мърдах напред, но получих шамарче по дупето, което ме накара да стоя мирна.

– Тъкмо те похвалих... – подхвърли недоволно Професорът.