Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 100

– Колежке... Как смятате... на базата на прочетеното... Как би могла България да повиши притока на пари, на инвестиции... чрез кой сектор би могла да продава и да расте в икономически план?

Ама че въпрос! Добре... няма да ти се дам, Професоре!

– Смятам, че България има два основни сектора, които трябва да развива и да цени най-много. Те са дадености, дори не се налага да градим, а просто да доусъвършенстваме, модернизираме и да надграждаме наличното. Единият е земеделието. Плодородните ни почви са уникални и можем да бъдем производители на зеленчуци, плодове, жито, ядки и много други култури; производители не само от европейски, но и от световен мащаб. Другата ни сила е в туризма – природата ни е повече от прекрасна и няма човек, посетил страната ни, който да не я обикнал и да не се е възхитил на чудесата й...

В този момент устата ми беше запушена от твърдия му член. Дори не знам кога беше станал така корав. Студентката го засмука навътре.

– Паднете на колене, колежке.

Послушно клекнах в краката му. Облизах сочната глава която просълзя, и изпих сладката капка възбуда. Стана хлъзгаво и много гладко.

– Страхотни опашки имате, колежке. Я да ги усетя по-добре...

Властно хвана двете ми опашки и ми наби кура си направо в гърлото. Бях оформила косата си в услужливи дръжки, с които лесно да ме хваща и пронизва. Пенисът на Професора беше изключително напорист и груб, давеше ме безцеремонно и определяше кога ще вдишам и издишам. На поредната възможност за въздух се задавих и се разкашлях, а той едва ме изчака и наново зачука тясното ми гърлено пространство. Забави темпото и нахлу вътре, но задържа. Целият му член беше вътре, топките му натискаха брадичката ми. Гледаше ме и не мърдаше, вече нямах въздух и сълзички потекоха по двете ми страни. Лош Професор.

Рязко го извади, аз поех шумно въздух, все едно излизам изпод водата. Закашлях се.

– Но защо? Грешно ли отговорих? – попитах с тих глас.

– Нима не разбирате, че трябва да сте послушна независимо от отговорите, колежке?!

– Разбирам – сведох поглед като виновно дете пред майка си.

– А сега се изправете и се наведете, ама хубаво.

Моментално се надупих на показаната табуретка. Краката си качих на нея, подпрях лакти на масата отпред, а циците ми увиснаха надолу. Щипките изтракаха. Сега почувствах колко са изтръпнали и болезнени. Професорът се скри в тайната си стаичка и пак дочувах тракане.

Появи се, а в ръката си държеше спекулум. Приближи се до мен, плясна задника ми и каза:

– Не мърдайте.

Ако не го беше казал, нямаше да изтръпна толкова. Трепнах от допира на студения метал до кожата си. Метал и стъкло бяха двата материала, които винаги ме караха да настръхвам.

Острата човка бавно пробиваше недрата ми. Смазката не позволяваше да ме драска. Чувствах я как навлиза и как спря – достигна дъното ми. Тогава Професорът започна да навива едно винтче, с което разтваряше инструмента, а той – влагалищните ми стени. Толкова силно разпъване чувствах, че започна и да боли.

– Моля Ви, Професоре, спрете...

– Защо? Боли ли я малката палава студентка, дошла без гащички на изпит, м?!