Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 97

Хладното шампанско се вля в мен и ме освежи – лежахме на спалнята прегърнати. Цялата ми същност беше развълнувана от неочакваните емоции – не съм си представяла, че може да бъде толкова прекрасно…

Все по-ясно разбирах, че се пристрастявам.

Нетърпеливо очаквах следващата среща, която съдържаше още по-хубави емоции, защото познавах човека, бях спокойна и уверена в него, знаех, че не би ме наранил. А от друга страна – винаги беше перверзно по различен начин.

Нямаше по-подходящи думи от пасване, химия, привличане…

Изумяваше ме и усещането му за тялото ми – знаеше точно какво, как, кога и къде. Напипваше зоните ми с прецизността на блестящ лекар, точно диагностициращ дадена болест.

Мислех, че си въобразявам в началото, но започнах да се подмокрям дори без докосване. Още по пътя към срещата ни се разгорещявах между краката и катеричката ми ставаше мазна, а когато го видех, се случваше направо да се разтичам. Обяснявам си това мощно въздействие върху мен с напасването между нас – на тела, миризми, желания, фантазии, съзнания...

Страхотните ни отношения водеха до разнообразни хрумвания. Имахме желание да пробваме различни неща. Започнах да си избирам еротични облекла, които той купуваше.

Когато си играехме, а аз бях с някое секси боди, той обикновено издърпваше зърната ми, срамните ми устни или дупето – наместваше дрешката ми така, че частите ми да стърчат, да се виждат, да бъдат удобно поднесени за пипане, лизане, щипане. Не ме събличаше – просто ме раздърпваше по време на секса (думата „плей“ е суха за нас). Накрая обикновено приличах на лъвица, изтощила лъва – в огледалото виждах рошавата си буйна коса, размазания грим, зачервеното си дупе и щръкналите червени зърна. А между краката често бях подута – кога леко, кога до обезобразяване (ако прибегнеше до вакуум).

Перверзните ни мозъци решиха да играем на роли. Ще разкажа за две от тях. Важно е да се отбележи, че бяха изиграни с истинска страст и отдаденост.

Студентката и строгия Професор

Преподаваше ми един професор, който адски ме възбуждаше. Беше около 40-годишен, доста млад получил високата научна степен, нормален на височина, с добро симетрично телосложение. Имаше прекрасни очи – топли, големи, но... никога не гледаше в хората. Нито в мен, нито в коя да е друга. Той просто говореше, говореше... сложни думи, трудна семантика, ниво на изказ – някъде в небесата. И погледът му блуждаеше, просто преминаваше през нас като че не бяхме в залата. Имаше вид на онези гении, които никога не са разбрани, но и не търсят разбиране, защото просто нямат такава потребност. Живееха си в собствен свят и не се нуждаеха от нечие мнение. В същото време усещах – напипвах го с острата си женска интуиция – че това е и малко поза. Професорите не се замислят, че могат да бъдат изследвани от множество женски проницателни очички, които наум анализират слабостите им. Или може би знаеха и егото им тържествуваше.