Читать «Перверзни игри» онлайн

Ема Томова

Перверзни игри

Пролог

Втренчено гледах Себе си на екрана.

Застанала на четири крака върху малката табуретка, с коса, вързана на две опашки, с къса черна поличка и черни мрежести чорапки до коленете. Гърдите ми бяха опасани в черно въже и висяха тежко надолу. Зърната ми бяха заклещени в метални щипки. Отново в ролята на ученичка пред строгия Учител.

Зад дупето си виждах две мъжки ръце, които вършеха свещенодействията си.

Лицето ми носеше онова специално изражение, в което се отразяваше напластената отвътре възбуда, деформираща чертите, променяща погледа и гърчеща скулите. Изглеждах стресната и сякаш ме болеше, но всъщност изпитвах огромна наслада.

Контрастът е важен.

Видимо съм уплашена, но знам, че в този миг се взривявам от удоволствие и че съм подмокрена между бедрата.

Изведнъж нещо проблясна – там, отзад и отдолу. Очите ми се вторачиха в сребристото блещукане. Мъжките ръце държаха гинекологичен инструмент; същия, с който лекарите разтварят женската вагина при преглед. Името му е спекулум, прилича на птича човка. И отваря точно като човка.

Птицата лети, но дали тази перверзна ситуация би ме накарала да летя?!

О, да.

Смръщвам вежди, по челото ми се образуват вълнички като езеро, в което е хвърлен камък. Промяната на лицето ми е следствие на усещането от студения метал, допиращ се до топлата кожа. Инстинктивно помръдвам напред, но силните мъжки ръце хващат дупето ми и ме връщат там, където ми е мястото – в положението, определено от Учителя.

Инструментът постепенно се стопля от горещината и влагата на цепката ми. Навлиза бавно и дълбоко, а чертите ми отново се отпускат и стават порцеланово гладки. Фина усмивка разтегля крайчетата на устните ми.

Изненадващ натиск ме сепва – съсредоточавам се, застивам, напрягам се, докато властните ръце правят въртеливи движения по инструмента. Вагината ми се разтваря. Отронвам стенание.

Механизмът спира и ето ме отворена – нагледна и на показ. Мъжът отзад ме разглежда отвътре.

Лицето ми затихва в перверзна усмивка и се втренчвам във физиономията на добрия Учител отзад. Разглеждам неговото изражение. Очите му преливат от любопитство, надничащи в моите съкровени недра, вторачващи се в тайнствените ми женски дълбини. Изследват, разкриват, попиват. Добиват ново знание и обогатяват емоциите си. Има вид на гениален хирург, който извършва прецизни разрези по време на спешна операция. Виждам колко е сериозен и обсебен от гледката. Изглежда вглъбен в моята скрита същност.

Вглъбявам се на свой ред. Наблюдавам колко е омагьосан от загадките на тялото ми и гордост нахлува в главата ми. Опиянява ме похотливото шоу, което мога да му предоставя. Чувствам се като кралица, наслаждаваща се на властта, която притежава.

Колкото и да съм свикнала с човката, колкото и присъщата й студенина да е стопена, нито за миг не свиквам с разтвореността си, напротив – усещам я твърде осезаемо с всяко късче от същността си. Напрежението стига до болка и ме кара да потрепервам.

Отново поглеждам лицето си, което излъчва... мога да го обрисувам само с една дума – перверзност. Не толкова възбуда, страст, желание, колкото именно перверзност. Да се гледам ми харесва.