Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 76

Стигнахме и до споделяне на съвсем интимни теми и това ни предразположи още повече един към друг. Не чувствах граници с този човек. Нямаше причина да не се срещнем още същия ден. И така, след пет часа кореспонденция наистина се уговорихме за следобеда. Щяхме да се запознаем, да пием по нещо и да му продам бельото си.

Перверзно!

Отидох на срещата развълнувана. Пред мен беше висок, атлетичен, представителен мъж. Облечен в стилен костюм, с куфарче в ръка, със слънчеви очила. Небрежно дъвчеше дъвка. Страхотен.

А това, че беше и мръсник, ме провокираше още повече.

– Много си красива – бяха първите му думи.

– Благодаря – усмихнах му се аз. Този ден бях с прекрасна жълта рокля, която контрастираше на черната ми коса.

Тръгнахме да търсим подходящо заведение. Не ни трябваха чужди погледи. Правехме неща, които всеки тайничко копнееше да прави, но малцина наистина си ги позволяваха.

Двама прекрасни представители на женския и мъжкия пол – здрави, красиви, умни. Под външнатата ни обвивка обаче се криеха луди страсти, необуздан стремеж към перверзии и невъзможност за задоволяване от обикновените неща.

Повървяхме из центъра и харесах голямо заведение с маси отвън и огромни кожени сепарета в бяло вътре. Набелязах си едно от тях в дъното – идеално за нас. Седнахме и си поръчахме алкохолни коктейли. Определено се вълнувах и ми беше готино. Той също се вълнуваше – хареса ме и това се усещаше.

Най-влудяваща в него е контрастността – много представителен и стилен, изглежда „примерен“, все едно води живот „по правилата“, а всъщност е истински мръсник, шантав и склонен на какви ли не лудории. Втората му личност е осезаема за малцина, обикновено за хора от същата кръвна група.

Говорехме си за какво ли не. Този мъж ме провокираше – направо разбиваше на пух и прах стандартното. Толкова ми беше интересен! Отдавна не бях общувала с толкова висок клас перверзник. Безспорно ме привличаше с интелекта си. Ценях развратните умове и нямаше да изпусна този.

Оказа се, че той е изумителен експериментатор в две посоки – и като мъж, и като „жена“, т.е. обича да чука властно и грубо, но и да бъде чукан властно и грубо. Мисля, че отиваше отвъд границите на „switch поведението“ (като ролева игра), а сякаш наистина умееше да се пренесе в едно своеобразно поле на женскостта, някак изкарваше наяве женското в себе си и го правеше смело, умно и достойно за уважение.

Той ме накара да се замисля, че сексуалното, перверзното е безполово, нещата са извън рамките на женско-мъжките белези и повече – извън кодовете на мозъците ни. И по-точно: когато сме силно възбудени, когато сме под сугестията на нещо, което най-могъщо ни влияе, то тогава сме отвъд нормалните си роли, извън типичните си прояви и не е важно какъв е полът ни, защото – дали жена, дали мъж – не е толкова съществено, усещането е едно за всеки човек, „надекзистенциално“...

И наистина – всичко се случва точно в мозъка. А кой може да постави граници в безгранични зони?!