Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 77

Нима знаем кои сме, когато свършваме?

Не.

Губим себе си, пропадаме, потъваме, умираме... докато не се съживим и реалността не ни напомни за себе си...

Той притежаваше уникалната способност да опитва без страх, без срам, да надскача ограниченията, но и да остава себе си. На първата ни среща го привличах, искаше да ме доближи – да ме докосва и гали, но държеше малка дистанция, чакаше да му дам знак. Уважавам това.

Бавно сложих ръката си на крака му. Приближих се повече и седнах така, че да се допираме един в друг. Той се въодушеви и личеше, че му е хубаво. Докосна ръката ми. Кожата ми настръхна. Погледнах го похотливо в очите – той не издържа и ме целуна. Така красиво ме целуваше, просто разкошно! Нежно, чувствено, със страст и финес едновременно. Въртеше езичето ми бавно и и го галеше, гъделичкайки го със своя език. Отдадох се на усещането. Отдели устни, аз вдишах и го погледнах. Тъкмо щях да го награбя, когато се появи сервитьорката, леко смутена, че ни е прекъснала. Нищо не искахме, мерси.

Взех му ръката и я поставих на бедрото си, придърпах нагоре и я плъзнах между бедрата. Исках да гали мокрото ми цвете, да го усети на мирис и вкус. Изпъшках, когато почувствах пръста му по клитора и срамните устни. Изпъшках по-силно, когато вкара пръст в овлажнения отвор. Тръпката се усилваше от мястото, от вероятността да бъдем прекъснати всеки един миг, от невъзможността да се отпуснем докрай.

Той извади ръка от междукрачието ми и се облегна прилично, отпи от чашата си и ме погледна. Взех ръката му и я дръпнах – сложих я отново между бедрата си. Толкова исках да е там и да го усещам!

Той се обърна към мен и започна да бърка с два пръста вътре, аз дишах тежко и се опитвах да бъда тиха. Облегнах се назад и загледах навън, където седяха момиче и момче, което ме зяпаше. Аз се усмихнах, а той веднага отмести поглед.

Стана ми забавно. Не се виждаше какво ми правят, но надали не се подразбираше. Това ме възпламеняваше допълнително – неочакваният зрител, който щеше да надуе панталона си и да надупи гаджето в квартирата.

Мъжът до мен поспря, измъкна ръка и облиза пръстите си. Правеше го с такъв плам и чувство, сякаш притежавах най-вкусната вагина на света.

– Имаш страхотен вкус...

– Искаш ли гащичките ми сега, подгизнали са ?

– Да.

– Добре, ще ги сваля тук, на масата.

– Супер.

Аз се огледах, понеже минаваха хора от време на време. Навън никой не ме гледаше, сервитьорката я нямаше. Бавничко хванах ластичетата на черните си бикини. Повдигнах дупе и ги изхлузих. Седнах. Усетих хладината на коженото канапе на фона на горещината между краката ми... настръхнах от допира (отново асоциация с „Историята на О.“). Придърпах бикините през коленцата и те паднаха долу, в глезените.

– Вземи си ги сам сега.

Той се наведе, изхлузи ги внимателно от токчетата, за да не нарани фината материя. Взе ги в ръце, ефирно целуна коляното ми и буквално си навря гащичките в носа. Вдиша шумно и издиша едно звучно „Ммммаааааа“.

– Как е мирисът?

– Ох... страхотен...

Едва го изрече, беше запъхтян и ужасно развълнуван. Държеше ги в шепа. Вдишваше силно, смъкваше ръце, примигваше няколко пъти – асимилираше уханието с видимо задоволство и пак смъкваше ръце, стискайки в шепи гащичките ми. Приличаше на наркозависим.