Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 74

Завъртя ме и ми каза, че мога да седна. Едва не подскочих, когато рокличката ми се повдигна при сядането и плътта ми се залепи за кожената материя. Точно така О. („Историята на О“) сяда в колата на Господаря си и когато той й заповядва да си свали гащите, тя осезаемо чувства кожата на седалката, която се впива в плътта на задника, бедрата и женския й отвор.

Чувството е наистина силно.

Онази зона на дупето и бедрата ми – непокрита от бикините и дантелката на чорапките, се докосваше и отъркваше гола в кожата на канапето. Студено, но много чувствено.

Той ме попита дали искам мартини, а в случая малко алкохол беше задължителен. Мелодичният му глас ме успокои. Донесе ми чаша – докосна ръката ми, за да ми помогне да я хвана добре. Това докосване ми хареса.

Отпихме.

Вероятно се е усмихвал, гледайки вълнението ми. Не знаех какво да кажа. Обикновено ми бе лесно да съм общителна, но сега не бе така.

Той взе чашата от ръката ми. Отпуснах се назад и усетих възглавничка, която наместих удобно. Вътрешно изгарях. Често облизвах устни с език и ги потърквах една в друга. Започнахме да си говорим, но диалогът нямаше обичайната яснота, беше нещо средно между закачки, недомлъвки и недоизказани неща. Дори не си спомням за какво говорехме – той казваше нещо, аз питах друго, уж свързано с казаното, а накрая не се знаеше какво сме искали да заявим, нишката семантично се късаше и замълчавахме.

Мисля, че му беше приятно.

В един момент го попитах дали съм точно срещу него или трябва да завъртя глава в някоя посока.

Отговори, че седи точно срещу мен и че бавно отпива вино.

Попитах го коя част от мен гледа.

Отвърна:

„Теб“ – без пояснения и конкретика.

„Мен“ – лицето, шала, устните, или „мен“ между краката? Не посмях да задам този въпрос.

Млъкнах.

Имах нужда от още мартини.

Той усети желанието ми и стана да ми сипе, докато говореше нещо с весел тон. Каза, че е учуден от силните ми усещания – и че ми завиждал за това. Той не можел да чувства.

Може би сгреших, но му заявих, че лъже. Разбира се, можех нищо да не казвам, но кому беше нужна деликатност точно в тази ситуация?! Истината е, че интуитивно знаех, че не говори истината. Той можеше да чувства, но явно искаше да крие това.

Отново ми подаде чашата и пусна тихо класическа музика.

Усмихнах се.

Попитах го дали желае да сваля роклята си.

Пожела.

Станах, прихванах роклята отдолу и с едно движение я измъкнах през главата. Седнах, леко разтворила бедра, за да ме гледа.

Той не каза нищо.

Не последва нищо.

Просто слушахме музика, пийвахме и си говорехме откъслечно и странно. Това не беше разговор, не беше пълноценно общуване. Не знаех как точно се чувствам, не ми беше нито хубаво, нито лошо, но все пак бях развълнувана.

Поизправих се напред и свалих сутиена си.

Той не каза нищо.

Станах и свалих черните си гащички.

Той не каза нищо.

Седнах.

Кожата на канапето беше твърда, грапава и студена, все едно ме плясна лекичко. Облегнах се. Продължихме с подмятанията.

После той стана за още вино и мартини.

След това седна до мен.

Почти се изумих – сякаш бях приела, че този човек просто ще ме погледа, ще се наслади на стеснението ми по някакъв извратен начин и ще ми каже да си тръгвам. Дори по-скоро очаквах да нашамари дупето ми, отколкото да седне до мен. Липсваше истинска близост, абсолютното отсъствие на топлина беше крещящо.