Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 72

Защото не знам.

Нямам очаквания – не мога да имам. Не знам как ще реагирам, какво ще почувствам. Разковничето е, че искам да разбера. Искам. Именно това съкровено желание, което ме гореше като пламъче отвътре, ме накара да извърша нещо лудо...

С вързани очи

При непознат...

Свърза ни приятелка.

Разменени имейли – без имена, без лични данни, без нищо, което да предоставя реална информация кои сме и къде живеем. Започнахме да си пишем за различни неща, а самоличностите ни се превърнаха в естествено и желано табу.

Маски.

С маска може да си всеки. Маската дава свобода. Имаш правото да си ти, но и да не си ти. Или и двете.

Лермонтовски маскарад, оплитащ всичко. Но докато писателят представя същностни особености на човека и времето, то аз сама се вплитах в сюжета, който търсех.

Маската ми напомня по някакъв начин на въжето, вързано около китките и глезените ми. И двете дават свобода.  Безсмислено е да се противя. Затова съм освободена от себе си, зависима и подвластна на чуждата воля.

Анонимността ни даваше възможност да си пишем за всичко. Споделяхме си емоции и усещания – хем всичко е лично, хем нищо не е. Близост и дистанция в едно. Просто две същества, търсещи и искащи, се докосват по необичаен начин.

Не знам дали желанието му беше предварително планирано или му хрумна, докато си пишехме, но ме предизвика. Бях убедена, че ме пробва и ловко си играе с мен. Искаше да види дали ще стигна до края. Описа ми следния план.

„Хващаш такси и отиваш на дадения адрес. Влизаш в магазина на ъгъла, където има ключ за теб в пощенски плик. Взимаш го. Влизаш с него в кооперацията, качваш се на нужния етаж, входната врата на апартамента е отворена. Заключваш отвътре. После зад първата врата вляво се събличаш и си връзваш очите. После по коридора направо... Аз ще съм там.“

Бях изградила доверие към този човек, не допусках, че ще ме наръга с нож или нещо подобно. Признавам обаче, че вълнението ме караше да треперя. Исках да му докажа, че мога да го направя. От друга страна, не знаех дори името му, а щях да съм с вързани очи, гола, в заключен апартамент!

Беше категоричен за условията, отвоювах само да не съм чисто гола, а да се съблека пред него, в компанията му, чувайки (поне) гласа му. Голотата ми, съчетана с липсата на зрение, би ме направила крайно уязвима.

Той се съгласи, разбирайки, че все пак ще рискувам, ще престъпя границите си. Знаеше, че малко жени биха се съгласили на нещо такова. Мисля, че оценяваше дързостта ми и това го ласкаеше, галеше егото му. Аз бях ограничената, а той – свободният, който диктуваше правилата.

Дойде избраният ден. Чувствах се развълнувана, но не прекалено. В мен нещо пламтеше – предусещах необичайната емоция. Замислих се за близките си, никой от които не подозираше намеренията ми. Почувствах се изолирана – сам-сама в собствения си откачен свят.