Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 73

Заболя ме, че не можех да споделя с никого; че с времето се бях отдръпнала от приятелките си. Отдавна не им разказвах какви ги върша – не мислех, че ще ме разберат. А и не исках да се притесняват за мен, или дори да ме смятат за побъркана.

Когато времето да тръгна към срещата наближи, вълнението ми започна да прелива в паника. После се успокоих малко, мислено си припомних колко сме си писали, за да се убедя, че е свестен тип.

И все пак... ако беше някой психопат? Ако ме вържеше, наранеше или убиеше?! Но не, исках да получа изживявания, които никоя друга жена няма.

Истината бе, че решихме да не правим секс. Нито той целеше просто да ме изчука, нито аз търсех това. Точно това ме провокираше. Чукането си е чукане – възможно е с всеки, но различното случване, различните пътеки, по които изживяваме сексуалното, различните начини да го постигнем – ето това беше истинската перверзия.

Шибане на мозъци. Точно това се случваше с мен и с тайнствения мъж.

Започнах да действам по плана. Бях си записала стъпките и ги изпълнявах точка по точка. Хванах такси до адреса. Влязох в магазина, където обаче срещнах неочаквана пречка.

Момчето, което работеше там, не знаеше за никакъв плик, предназначен за мен – сега идвал на смяна и нищо не му били казали. Твърдо заявих, че трябва да получа плика си – като че нечий живот зависеше от това.

Започна се едно мотаене и суетене, а аз си гледах часовника – не трябваше да закъснявам! Не знаех какво би станало, ако закъснея, но чувствах, че трябва да съм изрядна на всяка цена, за да се запази чарът на следването на сценария.

Последва телефонен разговор в издирване на плика, който в крайна сметка се намери. Грабнах го и хукнах към кооперацията. Отключих вратата със заветния ключ. Влязох в затъмнен вход. Да му се не види – трябваше ли да е и тъмно тук? Заизкачвах се, тръпнеща, но се спънах. Имах усещането, че Булгаков ме е пъхнал в неговата шантаво-гениална „Майстора и Маргарита“. Само дето нямах тягостно-тъжните очи на Маргарита и през краката ми не мина охранен котарак.

Застанах пред вратата ужасно развълнувана. Реших, че трябва да се окопитя. Можех да си тръгна, но щях да се проклинам после. Поех въздух и натиснах дръжката.

Влязох.

Тишина.

Малък коридор, две врати отляво и една срещу мен. В първата стая трябваше да си вържа очите, втората беше баня, както забелязах през леко открехнатата врата.

Отворих указаната в инструкциите врата и попаднах в хубава спалня с меки тонове в бежова гама. Свалих сакото си. Бях с елегантна рокля в черно и бяло, дължина – над коленете, добре впила се в извивките ми. Високият ток и силиконовите чорапи бяха задължителни. Бельото ми беше черна дантела.

С треперещи ръце извадих коралов на цвят шал от чантата си. Завързах внимателно очите си. Нищо не виждах. Взех чантата си в едната ръка и сакото в другата. Излязох от стаята и направих две крачки.

– Тук съм – заявих.

Чуха се стъпки. Мек и приятен мъжки глас ме покани да вляза. Докосна ме.

Кръвта ми кипна.

Бавно ме заведе до някакво канапе – усетих допира му по крака си.