Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 67

В нея влизаха хората с висок коефициент на интелигентност, острите умове, успелите мъже – солидни, самоуверени, знаещи какво искат. А те не искаха нищо обичайно. Можеха да искат да те вържат и да висиш на въжета от тавана им часове наред, докато си капят восък по топките; възможно е да искат жената да им се разчеква, а те да лижат задника й в унизителна поза; или пък лъскаха, гледайки от дупка в стената как пишкаш или се изхождаш; или търсеха (и плащаха) да наблюдават как куче ебе жена...

Примерите може да са много. Аз обаче искам да насоча вниманието ви към все по-особените си влечения. Не търсех просто сюжети – търсех странни сюжети. Нищо обичайно не ме впечатляваше. Дори разговорът не ме вълнуваше, ако почваше твърде обикновено.

Разчупвайки вътрешните си нагласи, усещах желание да влизам в роли. Срещах се известно време с един богат бизнесмен, който ми допадаше като компания и беше доста потентен за годините си. Харесваше точно определени неща – пози, начин на докосване, на лизане. Да, беше в първата категория мръсници, но ме привличаше интелектът му, успехът, както и материалното му благополучие. С него лесно влязох в роля, поиграхме си на ученичка и учител.

Ученичката на дъртия мръсник

Поредният контраст. Млада, красива жена, с гладка, нежна кожа и дърт мръсник, сбръчкан, искащ като за последно (буквалността не е особено лъжовна).

Цветан беше стар, богат перверзник, който полудяваше по курвички. Голям процент от мъжете бяха такива – просто умираха за мръсници и даваха всичко за тях. Представям си как му е тупкало сърцето с надежда да срещне не само красива, но и интелигентна млада жена, с която може да проведе разговор на всякаква тема и която би слушала с интерес историите му. Виждахме се с него и ме чукаше много хубаво, свършвах задължително, отпусках се.

Винаги съм се чувствала най-добре в компанията на по-възрастни мъже. Те някак знаят от какво имам нужда и няма излишни разговори и обяснения. Чувството им за хумор обикновено е изтънчено. По принцип не делях хората по години, но нямах енергия, време и желание да уча младите и напористите. Падах си по опитни развратници, които да са или на моето ниво, или над него, за да ми покажат нещо различно. С изумление анализирах как колкото повече нарастваше перверзността ми, толкова по-порочни хора срещах – сякаш вътрешната ми нужда намираше отклик във Вселената и тя ми пращаше тези, които ми трябваха.

Харесваше ми да съм малката палавница на Цветан, която да го влудява и да получава каквото иска. Насочваше ме в желанията си. Беше естет и ценител на красивите, стойностни жени и истински ми се радваше. Възхищаваше се на формите на тялото ми – обли, закръглени, хармонични, истински женствени. Не ми позволяваше да отслабна, дори твърдеше, че ако напълнея, ще съм още по-хубава. Оставаше да стана същинска Ана Каренина...