Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 66

Нов тласък – ръмжане – покой.

Най-надареният симпатяга се пипаше сам на дивана, но мина зад мен и започна да гали клитора и гърдите ми. Не спирах да се наслаждавам на множеството очи, устни, ръце, пениси...  Аз ръмжах със запушена уста. Щях да припадна, а клиторът ми щеше да се пръсне от подуване и от това, че не можех още да го облекча. Задната ми цепка беше пронизана силно, после пауза – ново ръмжене. Изръмжа още няколко пъти, погали ме по гърба и изчезна.

Останаха двама за изпразване, по още един път (сякаш вече нямаха много сили). Клекнах пред тях и засмуках твърдините им в бързо темпо. Правех го вече часове наред. Поискаха още по-бързо. Гледах ги, а те почнаха сами. Аз само очаквах белия крем.

Бавничко започна да капе.

Сладка и солена.

Те си отдъхнаха, седнаха назад и ме гледаха. Аз мажех бавно по гърдите си.

– Невероятна си! – похвали ме единия.

– Мерси. И вие сте големи сладури.

– Да бе, ние не сме във форма, не сме спали...

Само се усмихнах.

Отидох за душ.

С изненада напипах ануса си, доста разтворен беше – два пръста спокойно влизаха от раз. Чувствах изключително облекчение и задоволство.

Като от добре свършена работа.

Облякох се и отидох при тях.

– Ама ти си голяма сладурана, не очаквахме да си толкова готина – каза ми мургавият.

– Благодаря! – отговорих. – Обичам и да се гушкам, да знаете.

– Ела тука тогава – стисна ме той и ме гушна…

След като го направих с четирима няколко пъти, пожелах и с петима. И го реализирах.

Следващата ми мечта беше мъжете да бъдат 10.

Но тази фантазия е нереализирана.

Някой ден може би...

***

Понякога един мръсник те води до друг мръсник.

Мръсниците са олицетворение на поговорката за надушващите се през девет баира крастави магарета. Хората, които обичат секса, се свързват с други хора, които също обичат секса. Неизбежно е. Оформя се един кръг, дори малка общност. С времето осъзнах, че имам потребност от „тежката артилерия“ перверзници, висшия ранг на почти налудничавите развратници. Но винаги знаех какво точно търся – и правех разлика между мръсници и мръсници.

Едните бях типичните плейбои – ебачи, които караха наред, без много да задълбават, умееха разни неща, удаваше им се, жените им пускаха; не искаха нищо друго, освен свирки и да чукат. Различното им беше интересно, но не им даваше истинска удовлетвореност отвътре. Обикновено бяха колекционери. Тази категория вече не ми беше интересна. Но другата... о, другата беше тъкмо за мен.