Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 50

Пооправихме дрехите си, доколкото можахме в тъмното, и напуснахме салона. Казахме си чао навън – той бързаше, а аз се пъхнах в тоалетната.

Обичах да се гледам. Особено по време на и след секс. Изпотяването и зачервяването на кожата бяха нещо нормално. Косата беше сладко разрошена.

Разликата беше в очите, в блясъка им, в сиянието им.

Многократно се бях наблюдавала, докато си търкам клитора – с интерес виждах как зениците се разширяват при изтръпването му и как замръзват уголемени, докато пулсирах. Нали бях „не тук и не сега“ и това ясно се показваше от очите – времето спираше и човешкото съществуване също някак спираше; органите спират обичайната си дейност и застиват в някакво друго измерение.

Учените трябва да изследват задълбочено това състояние. Прилича на зона между живота и смъртта, не по-малко стойностна от медитирането или какъвто и да било друг тип духовно изживяване.

Никога не бях разбирала табутата относно секса.

Още когато започнах да го практикувам на седемнадесет години, нямах особени задръжки и исках да опитвам. Винаги питах смело, интересувах се съвсем искрено – като невинно дете, на което му е интересна дадена тема. Наистина не проумявах защо трябва да е срамно, защо е нужно да се шушука, да се говори с недомлъвки, да има въздържание. Това беше адски вредно блокиране на съзнанието, пречеше на личностната изява, на емоционалния баланс и на постигането на задължителната доза щастие. Беше ми странно: хората бяха груби с лекота, а им беше трудно да признаят, че харесват нещо. Философстваха безспирно на теми като политика, бизнес, икономика, а ако станеше дума за секс или се правеха на велики с някакви просташки лафчета, или избягваха коментари.

Религията е виновна!

Тази велика, върховна, уникална власт върху мозъците на човеците! За религията няма непостижими неща.

Вярващият човек е марионетка, движена в угода на нечии интереси. Най-негативният завой на християнството и исляма е (опитът за) унищожаването на женското присъствие. Постепенното потъпкване на неговата важност, пренебрегването, омаловажаването, изтласкването, както и привнасянето на идеята за блудството; позиционирането на женскостта в периферията, където бива лишена от глас и публичност. Защо е било нужно да се изолира създанието, даващо живот и притежаващо безценна проницателност, съвършен усет и изумителна интуиция?

Всички знаем, че преди религиозното „омъжкостяване“ божествата са били предимно женски. Защо се е случило това? От страх, от несигурност – и от болестта, наречена власт.