Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 52

Случва се и когато съм на интервю за работа.

За миг ми хрумва как мъжът, който ми задава въпроси, ме кара да се нагъзя на бюрото му и започва да изследва задника ми, после бавно плъзва пръст в подмокрената ми цепка, но рязко ми казва да седна прилично и продължава да ме разпитва професионални неща.

Представях си подобни щуротии и докато бях студентка – особено с един професор. Просто самата академична обстановка ме провокираше мислено да се държа противно на обичайното. Явно в мен имаше някаква потребност да разбивам на парчета типичните ситуации, хора и места, да тествам как се чувствам.

Винаги се възбуждах.

Искаше ми се по време на изпит професорът да мине зад мен и да започне да гали косата ми. Първо да е нежен, после да стане груб и да ми говори като на глупачка, неподготвена за изпит. И за наказание да ме изчука на задна на бюрото, но задължително да ми запуши устата.

Понякога, по време на лекции, слушаща плътен мъжки глас, леещ високо интелектуални слова, се подмокрях. Фантазирах какво ли не – от отвеждането ми извън аудиторията, заключването ми в личния кабинет на професора и похотливите игри с него до всеобщо чукане по скамейките на Софийския. Кой когото хване, после размяна; докато загубим представа кой къде е, с кого и какво прави.

След като гащичките ми ставаха влажни, аз изпитвах нужда да се облекча. Не помня кога за първи път ми хрумна, но щом веднъж го направих, после стана редовно.

Отивахме с колежките в женската тоалетна и когато дойдеше моят ред, се изпишквах, но не спирах с това, ами започвах да търкам клиторчето си – много бързо и в ритъма, който добре си знаех. Свършвах за нула време, а отвътре щях да се пръсна, защото трябваше да съм така тиха, че дори звук да не чуят. От друга страна, силно ми действаше да чувам женското чуруликане по обичайни теми като нови сандалки. Фактът, че те не подозираха какво правя, ми влияеше допълнително.

Фантазирах и в посока шефовете си. Нямам против да съм секретарката, която тайно чукат.

Мечтаех си как съм любимката на шефа, негова слабост и сила.

Да речем, трябваше да убеди потенциални бизнес партньори в нещо – сключване на сделка, вземане на решение или директна продажба, няма значение... Тогава ме включва в преговорите и срещите. Представях си как им светеха очичките, как се обличах елегантно и секси, подчертавайки формите си, как им се надуваше панталонът, как флиртуваха и всячески се опитваха да привлекат вниманието ми. А шефът първоначално се прави, че не загрява, докато нещата не стигнат до техния прекрасен, очакван и успешен финал – да бъда превърната в условието, в примамката и най-сетне в десерта. Аз съм мечтаната, красива и надървяща награда. Пътят до мен би бил изпълнен с желания и фантазии, а случването би било като избухването на бомба. И накрая всички са доволни.

Колкото и похотливи да са мъжете и да им се приписват животински качества, това не е съвсем вярно, а е плод на неадекватно деформираните форми на морала. Те просто искат свобода. Имат нужда да изскочат извън оковите на очакванията към тях. Копнеят да са нужни и желани, да имат внимание, да са интересни; обичат разнообразието, провокациите и изненадите.