Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 42

– Хвани ми косата...

– Какво искаш, курве?

– Да ми хванеш косата...

– Помоли ми се.

Ох, да... такава беше играта.

– Моля те, хвани ме за косата и ме чукай...

– Така е по-добре.

Той нежно хвана косата, оформи опашка в ръката си и я дръпна назад, сякаш искаше да опитоми дива кобила. Властно ме пришпорваше назад – дръпването съвпадаше с набиването на мъжеството му вътре. Докато проникваше, циците ми се тресяха, блъскайки се една в друга. Стилът му ме влудяваше.

Ето това беше ценното – мръснишкото му съзнание, поведението му, специфичното му говорене. Разбираше нещата и знаеше как да си играе с мен.

Мокрото ми котенце тръпнеше и направо подгизваше от мощните му прониквания, а той спря и каза:

– Падай на колене, курво!

Скочих и се подчиних.

Влажният кур ме блъсна и потъна за секуди чак в гърлото, задави ме; Марти го извади, за да вдишам. Плюх и разтърках гърлените си сокове в бързо темпо, като налапах един по един ташаците му – леко окосмени и малки. Поех в уста десния, въртейки езиче – миришеше на собствената ми женска топла вагина. Върнах се на члена и го целувах бързичко, а ръката ми търкаше дръзко, докато Марти изстена и спермата се изля в устата ми – малко солена, гъста, на големи залпове.

Насочих празнещия се хуй към гърдите си и опръсках зърната. С едната ръка търках по-нежно, а с другата мажех по зърната като го гледах в очите.

Мръсникът седна на леглото, аз се изправих и го гушнах. Целувахме се, а спермата омаза и двамата – чувствах как топлата мазнина пълзи по кожата, разнасяна от движенията на телата ни. Отдръпнахме се, взехме чашите и пихме. След малко влязохме в банята.

От водката ми се маеше главата, чувствах се зашеметена, щастлива – истинска развратница (неизменно усещане с Мартин).

Мъже като него вливаха в мен нови импулси, непознати дотогава, и отключваха онази дълбока перверзност, онова вкоренено в (не)съзнанието ми отношение към сексуалното изобщо, че приличах на пеперуда, изминаваща различните етапи на еволюцията си.

Той се настани във ваната и пусна водата.

Аз се ракрачих и го яхнах, а той ме придърпа и жадно ме зацелува, галеше гърба и косата ми, смучеше в кръг езичето.

– Стани и се изпикай върху мен.

– Моля? – изненадах се истински.

Не бях правила това никога.

Досега отклонявах писинг-офертите.

Беше ми странно. И интересно.

– Хайде – искам да го направиш за мен.

– Помоли ми се.

Марти се разсмя искрено.

– Ах ти, малка мръснице... Моля те... много те моля...

Аз само се усмихвах чаровно.

Станах, застанах с разтворени крака над него, той се смъкна малко – за да му напишкам гърдите и шията.

Не успях да уринирам и се засмях – напъвах се, а нищо. Мисля, че точно това е сблъсък с предразсъдък. Когато не си правил нещо и ти се струва извън „нормалното“. Или щях да надмогна стереотипа в мозъка си, или не.

Като се замисля, хубавото влияние на Мартин върху мен, съчетано с вродената ми склонност към експериментите, ме накара просто да действам, а не да се чудя или директно да откажа.