Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 44

Доста ме разпъна, почувствах. Като се отпуснах, усетих нов импулс енергия и се задвижих. Половината бутилка почти беше вътре.

– Обърни се с гръб към мен – пожела Марти.

Послушно се завъртях.

Разкрачих се, наместих шишето и го наврях в подмокрената си роза, задвижих задник, който сега беше на показ пред лъскащия на представлението ми мръсник.

Правех го ритмично, все едно яхнала мъж, Марти изохка и като обърнах глава, видях, че от главичката му капеше сперма. Усмихнах се и затърках клитора си – веднага хванах оня ритъм и само след няколко търкащи движения наляво и надясно изтръпнах цялата, изпъшках, наведох се напред и се оставих на разтърсващите спазми.

Ту се стягах, ту се отпусках – редувах и ми бе хубаво. Залях бутилката с бяла мазна течност. Конвулсиите отслабваха постепенно. Изправих се бавно, измъкнах шишето и го дадох на Марти.

– Оближи го.

Той го взе и лизна. Облиза с език от всички страни. Гледаше ме в очите.

– Вкусна си.

Гушнах го. Легнахме си и се целувахме.

– Обичам те.

Моля?!

– Обичам те – повтори той.

– Как така, какво искаш да кажеш?

– Нищо не искам да кажа, освен, че те обичам. Това чувствам.

За мен това беше странен, определено вълнуващ удар. Много мислех за това по-късно, но никога не го обсъдихме. Вероятно нямаше и смисъл. Той не влагаше традиционния смисъл. Не ставаше дума за сантимент, обричане или обвързване. Просто чувстваше нещо и го сподели.

Много респектиращо. И нежно. И безкрайно разчувстващо.

За Марти не беше нужно да минат месеци или години, за да признае. Той намираше в мен сродна душа – перверзно създание като самия него. Чувстваше ме близка. Усещаше, че сме от една кръвна група. И чрез това „обичам те“ доказа по още един начин, че е различен.

Заспахме прегърнати.

По-късно той замина. Контактувахме само с имейли, а дори и чрез тях ме усещаше толкова добре. Задаваше ми точните въпроси, разбираше ме, утешаваше ме, подкрепяше... Понякога се чудех защо Съдбата ми го отмъкна. Той беше идеалният мръсник, най-добрият приятел, безобразно умният мъж, с когото мога да говоря за всичко; сигурният човек, който да ми осигурява перверзии, да ги изживява с мен, да ги споделяме заедно…

Заедно.

Остави ми скъпи спомени. И писма, сред които имаше едно много особено (цитирам по памет):

Ти си торта.

(?! – моята реакция на това)

Точно така – ти си торта: от тези разкошните, най-вкусни торти, които хората имат само на празниците.

А мъжете вкъщи имат… безвкусни сладки, които не са сладки.

Помисли.

Не може всеки ден да се яде торта.

Но и не може често да си позволиш най-вкусната.

Спомнях си често за това в трудни моменти, когато се чувствах слаба, уязвима, тъжна и самотна. Марти ме усещаше. Познаваше курвата в мен, познаваше и другите ми нюанси. И до днес не зная какво стана, загубих контакт с него.

Дано си щастлив, Марти. Обичам те.

***

Следващият еволюционен етап в тайния ми живот беше свързан с интереса към размера на мъжкия полов член. Много жени се притесняват от голям размер и истината е, че може и да боли. Моето любопитство обаче касаеше дебелината, а не дължината на пениса – с мъже с дълги чепове имах опит, но с по-дебели – нищо особено.