Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 108

Вкопчих се в спасителния каиш, защото не бях сигурна дали няма да ми призлее пак.

Но Господарят имаше други намерения. Хвана ръцете ми, изви ги назад и ми сложи метални гривни. Щрак. Заключи белезниците. Изпитах страх.

Може би заради липсата на зрение или заради прилошаването. Но той предвидливо побутна кожата до ръката ми и аз я улових здраво. Почувствах се малко по-сигурна. Обливаха ме горещи вълни и треперех – сякаш бях в някаква свръхеуфория.

Тъмнината се вряза в мен – плътната превръзка ме ограничаваше твърде интересно, за да засили емоцията ми до върховна степен, да ме накара да полетя по различен начин и да свършвам в мрак, гърчеща се в спазми.

Сър Д. рязко пъхна нещо в мазния ми отвор. Трепнах от изненада.

Можеше да ме плясне, да ме одраска, да ме убоде, стисне, върже, чука, лиже. Каквото пожелае. Нямах идея кога, къде и колко. Затреперих цялата и се смаях, докато не разбрах, че ми е пъхнал пак вибриращо яйце.

– Държа дистанционно – уточни той.

Спря. Пусна. А аз пъшках, отделяйки хлъзгав секрет.

Честно казано, толкова бях ошашавена (не ми идва по-подходяща дума), толкова възбудена, толкова пленена и желано притисната, че дори не подскочих от удара на камшик, който мина през бедрата ми. Не беше силен, но беше изненадващ. Както всичко впрочем.

Включи отново яйцето – то раздрусваше недрата ми, натискаше матката и дразнеше стените.

Получих камшичен удар по гърба. Извиках. Стисках кожата като единствена опора в живота си. Железните гривни стягаха нежната ми кожа. Яйцето спря и почна, разтърсваше ме отвътре и ме разтреперваше.

Господарят ме обикаляше. Чувах стъпките му. Боже, тази неизвестност! Зад мен, пред мен, отляво, отдясно. Не знаех къде ще ме прореже змийският език.

Пляс по задника.

След малко махна вакуумиращите приставки и ги отлепи от кожата ми. Отдъхнах си с облекчение. Неочаквано облиза едното ми зърно. Езикът му бавно мина по кожата около него, после се плъзна между гърдите и се изкачи по другата гърда, смукна второто зърно.

Спря яйцето и прокара камшика по гърдите ми – меката кожа деликатно лазеше по мен, учудващо нежна. Защото всичко зависеше от боравенето с нея – можеше да боли, можеше да гали.

Получих плясване през коремчето. Свих се инстинктивно, като стиснах каиша и притиснах белезниците в кожата си, а яйцето забръмча на бързи обороти. И още по-бързи. Разтреперах се. Той мина зад мен, наведе ме напред и ме прониза.

Извиках.

Нанизванията му бяха груби и ритмични, а като натискаше виброяйцето, то се забиваше в меките ми вътрешни органи и ги раздрусваше силно. От множеството стимулации изливах мазни сокчета и изведнъж застинах – дълбоко ръмжане се отрони от гърлото ми, а путката ми започна да го стиска и отпуска, да лепка още повече и да пулсира. Тъмнината разливаше в мен различни нюанси.

Стисках каиша и усещах, че потъвам.

Поисках вода. Какво ми ставаше днес?!

Сякаш ума и тялото ми бяха в потъващи пясъци и просто губех представа за време, място и пространство. Ръцете ми изтръпнаха – хиляди иглички запълзяха по тях и бодежите ставаха все по-силни и по-силни, наложи се да споделя.