Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 106

Бавно се придвижвах, а когато прекрачих прага, той рязко ме хвана и ме метна на леглото по гръб. Бързо постави краката ми на врата си и мощно нахлу в омазнената ми цепка. Чукаше ме и държеше верижката в ръка – опъна я така, че не висеше надолу и леко ме подръпваше.

Бях „на каишка“.

Потекох от грубите тласъци. Стенанията ми оглушаваха стаята (вероятно се чувах в целия блок). Очите ми се премрежиха и опънах шия назад, съвсем конвулсивно. Това го накара да пусне синджира, да опре ръце на леглото и да ме налегне от друг ъгъл, плътно притискайки ме. Продължи да ме блъска, а след малко ме обърна на четири крака и отново дръпна връвчицата. Ебеше ме и държеше врата ми опънат назад, леко ме душеше, а когато хвана и косата ми, изпаднах в другото пространство, където имаше само удоволствие, разливане на енергии и сливане с вселенската хармония.

Спрях да чувствам тялото си, ума си, себе си… Ръцете му ме обърнаха и повдигнаха. Бях омекнала като презряла праскова и можеше да прави каквото желае. Усещах се топла, влажна, хлъзгава – отдадена.

Клекнах в краката му, той ми подаде пениса си, ухаещ на женските ми недра, и започнах играта на засмукване до гърлото. На седмото потъване в теснината ми ръцете му натиснаха главата ми изотзад и спермата ме обля. Гъста. Налагаше се да гълтам.

Задавих се, пусна ме, вдишах.

Белият крем потече по крайчетата на устните ми, аз го гледах с насълзени очи.

Емоции до припадък

Имах задачата да съм в апартамента точно в 10 часа сутринта. Много се чудих дали да тръгна без гащички. В крайна сметка си обух. Облякох рокля в черно и червено. Висок ток. Устни и нокти – също в червено. Трябваше да повървя малко пеша.

Крачех нетърпеливо, с малки бързи крачки се приближавах към тайното местенце, в което се случваха несравними перверзии и изживявах неописуеми емоции.

Пристигнах малко запъхтяна и с мокри гащички. Беше отключено и директно влязох. Минах коридора. Той седеше пред отворен лаптоп – много свеж, усмихнат и сладък като шоколад. Направо го връхлетях с целувка.

– Закъсняваш….

– Да, извинявай.

– Имаш късмет, че си толкова красива…

Как да не се трогне човек. Жените винаги се разтапят от комплименти. Правете ги, драги мъже! Дори и да лъжете, нямаме против от красиви лъжи.

Целувахме се така – аз бях приведена към него, а той пъхна ръка под роклята ми и доволно изръмжа от обилната влага там. Набързо смъкна гащичките и те паднаха в глезените ми. Изохках в устата му, когато бръкна в мокрото ми котенце. Задвижи пръсти, имитирайки чукане, а това винаги ме разтичаше и напрягаше силно – до степен на пълна готовност да отдам отворите си. Господарят стана, вмъкна се в стаичката и ми каза да го чакам. Върна се, държейки в ръце много дълъг кожен колан – изкуствен и мек.

Мина зад мен. Какво ли беше намислил? Да ме опакова добре и да се чувствам като облепена с черно тиксо?! Чуденето ми се прекрати от тъмнината пред очите ми.

Сър Д. сложи колана на очите ми, омота го два пъти около главата ми и го върза отзад.