Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 105

Ама наистина си го биваше!

– Достатъчно. Забърши вазата отсреща.

Аз станах и започнах да бърша с гръб към него.

Той оглеждаше задника ми и нареди:

– Трябва да забършеш долната й част.

Едва не се разсмях. Пак се стегнах и бавно се наведох напред, въртейки пухчето. Дочух доволен звук. Тогава хванах бузката на дупето си и лекичко разтворих, за да му дам още по-добра гледка. Пак доволен звук. Хванах и двете си бузи и се отворих пред погледа му, а той ми заповяда да приближа.

– Не си лъснала обувките добре, забелязах петънца и по двете.

– Ще почистя, Господарю.

Затърках пак. Бях много възбудена. Тази студенина, това проточване, тези негови капризи и неочакваността на поведението и репликите му ме побъркваха. Както лъсках обувките му, пълзяща на четири крака, така получих плясване по дупето. Подскочих. Продължих да чистя в краката му. Той се наведе напред и бръкна в путката ми, а тя обилно заля пръста му с мазнотия. Изстенах.

– Ама че похотлива прислужница съм имал! Я ела насам...

Настани ме от лявата си страна. Трябваше да изправя гръб, подпряна на колене и ръце.

– Не мърдай – заповяда студено.

Тогава усетих, че поставя нещо върху гърба ми, точно по средата.

Чашата си с кафе.

Бях перверзна и готина масичка!

Знам, че трябваше да е унизително, но ми беше много забавно. Не смеех да мръдна, защото топлото кафе щеше да ме залее. Той прелистваше вестник, очевидно забравил за мен (т.е. за масичката). Стори ми се, че доста дълго стоях така.

В един момент си взе кафето, отпи. Дръпна ме да се изправя на коленете си и издърпа гърдите ми на показ, над чашките на престилката. Завъртя едното зърно, натисна го, докато не се втвърди като камъче. Същото направи и с другото.

– Избърши масата, ако обичаш.

– Да, Господарю.

Затърках старателно и така се възбуждах под зоркия му поглед, че влагата трепна между краката ми. Случайно или не, погледнах в посока члена му.

– Какво гледаш?

– Ъъ, нищо, сър.

– Нищо ли?

Мълчах.

Той се разкопча и го извади. Падна от панталона – дебел, мек, толкова любим кур.

– Налапай го.

Веднага се заех с тази заповед. Плъзнах се като змия и езикът ми се завъртя по главичката – усетих влажната сълзичка, изпих я и засмуках. Напред-назад, нагоре-надолу: въпрос на зрителен ъгъл и усещане. Набъбна в устата ми. Жадно го поемах, позволявах му да прониква в гърлото ми, сама го исках там, защото знаех колко му харесва. Извадих, вдишах, слюнката ми се проточи като паяжина, а езичето ми я лепна на главичката, завъртя я и отново го поех целия, дебел и твърд като меч.

Поизправи ме и пъхна езика си в моя, лъхна ме миризмата ми. След това стана и ми нареди да не мърдам. Вмъкна се в магическата стаичка и след минутка се върна, носещ в ръце кожен каиш и синджир. Закопча каишката на врата ми, закачи синджира и тръгна към другата стая, а аз го последвах на четири крака. Наподобявах котка, която с удоволствие се отдава на опитомяването си.