Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 104

Този път обаче вниманието ми привлече страшно секси престилка. Но не си представяйте отегчена домакиня. Беше ярко червена престилка – горната част представляваше сутиен с твърди банели, от които бюстът би преливал дръзко; по средата висяха дълги връвчици от двете страни – да се върже отзад и да пада нежно по дупето; отпред падаше до средата на бедрата и завършваше с къдрички в черна дантелка; а от двете страни под коремчето имаше две черни джобчета във формата на сърчица. Ужасно ми хареса – веднага ме връхлетяха идеи как ще я използвам при среща с Моя Сър. Зарадвах се, че беше и моят размер на чашки.

Купих я и веднага му писах съобщение, че имам изненада „в червено“ за събличане. Вечерта вече имах готов сценарий за перверзния ни театър. Идеята беше следната: аз съм бедно момиче, наето в богат замък като прислужница, Господарят на този замък е суров и властен. Отново щях да бъда плаха, но не и невинна. Костюмчето изискваше повече жар.

Аз и Господарят бяхме отлични режисьори, мисля си. Дори във въздуха се надушваше, че играем истински, със страст. Беше интересно да се виждаме в други роли, в различни светлини.

Когато ме взе и седнах в колата, бях радостна като птичка, пусната от кафеза. Засмях се, когато той се пресегна към задната седалка и размаха една от онези пухкави бърсалки за прах, приличащи на помпоните на мажоретките. Трябва да отбележа, че си мислех за същото, но нямах време да търся. Ето че той беше намерил. Прекрасният ми Господар!

Паркирахме пред апартамента. Целувахме се в асансьора, както обикновено. Пак отидох в друга стая, за да се приготвя. Съблякох се.

Дръпнах страхотните черни чорапки нагоре, докато голямата черна дантелка не лепна на бедрото ми, точно под свивката на дупето. Лепнах и на другото краче. Пъхнах се в червените елегантни обувки. Гащички не обух. Червеният ми лак се подразбира, както и червеното червило. Косата ми свободно падаше по раменете и гърба. Обух черна къса поличка. Отгоре сложих новата секси престилка. Бюстът ми буквално преливаше.

Виждах в себе си кукленска красота, може би заради големите сини очи и дългите черни мигли. Бях смела, дръзка – Лейди ин Ред в действие, та макар и прислужница.

Концентрирах се в ролята. Почуках.

– Влезте – твърд глас.

– Аз само да почистя прахта, Господине...

– Разбира се. Наричай ме Господарю.

– Извинете. Господарю. Искате ли кафе?

– Искам.

– Веднага.

Излязох от стаята с бърза крачка и направих кафе – така, както го обичаше. Върнах се и му го поднесох. Той беше седнал удобно, облегнал се на фотьойла, отворил вестник (не знам откъде го беше взел). Стана ми малко смешно – наистина беше магьосник.

– Нещо смешно ли има? – сурово ме попита.

– О, не – стегнах се аз.

– Можеш да си вършиш работата. Какво ще правиш?

– Ще бърша прах, Господарю.

– Хм, чудесно. Мисля, че обувките ми са прашни.

Ха, това беше провокация!

Мръсник.

Взех пухчето в ръце, паднах на четири крака и буквално се доближих до краката му като послушно кученце. Старателно започнах да въртя дръжката на бърсалката, за да лъсна черните му обувки. Той дори леко подаваше краката си един по един и ми даваше наставления, а отделно все виждаше пропуснато петънце и бършех отново. Хвърлях му похотливи погледи, но той се правеше на недостъпен.