Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 50

Това обаче си беше съвсем достатъчно, за да се замъглят очите ми и да не мога да виждам. Но това нямаше значение — Бо Брумел и Дейзи нямаха нужда от моята помощ. Ако човек им отпуснеше юздите, те препусваха право към вкъщи. Така направиха и този път.

Помогнах на Франк да разпрегне всички коне, после влязох вътре и се качих на горния етаж. Едва-що бях затворила вратата на стаята си и майка ми почука. Отворих.

— Да, мамо?

— Морийн, твоята „Златна съкровищница“… Мога ли да я взема за малко?

— Разбира се. — Отидох и я извадих — беше под възглавницата ми. Подадох й я. — Номер осемдесет и три. На страница шейсета.

Като че ли се изненада, след което запрелиства книгата.

— Точно така — кимна тя и вдигна поглед. — Трябва да се държим, мило.

— Да, мамо. Трябва.

Като си говорим за затворнически килии — Пиксел току-що пристигна в моята и ми донесе подарък. Мишка. Умряла мишка. Още топла. Страшно е доволен от себе си и явно очаква от мене да я изям. Чака ме да я захапя.

И как ще се измъкна от всичко това?

VI.

„Когато Джони с марш се върне вкъщи…“

Останалата част от 1898 г. беше един дълъг лош сън. Мъжете ни бяха заминали на война, но ни беше трудно да разберем какво става там. Спомням си времена шейсет и повече години по-късно, когато злобното око на телевизията превърна войната в зрелище, дори до такава степен, че моментът на атаката да бъде определян така, че акцията да може да се предава на живо по вечерните новини. Можете ли да си представите по-ужасен и ироничен начин да умреш от този, да определят времето на смъртта ти така, че някой водещ да я коментира точно преди рекламите за бира?

През 1898 г. не гледахме битките на живо във всекидневната — беше ни трудно да научаваме какво се е случило дори след много време. Дали нашата флота охраняваше източното крайбрежие, както настояваха политиците от изтока, или плаваше нейде в Карибско море? Дали „Орегон“ беше заобиколил нос Хорн и щеше ли да застигне флотилията? Защо е имало втора битка за Манила? Не бяхме ли спечелили битката за Манила още преди седмици?

През 1898 г. знаех толкова малко за военните работи, че не разбирах, че цивилните не трябва да знаят нито местонахождението на флотата, нито какви ходове планира армията, защото вражеските агенти ще го научат само след минути.

Тепърва щях да науча, че животът на нашите мъже не бива да се поверява нито на конгресмените, нито на новинарите.

Нека се опитам да бъда справедлива. Да приемем, че около деветдесет процента от конгресмените и новинарите са честни и почтени хора. В този случай по-малко от десет процента трябва да са глупаци и убийци, на които смъртта на героите им е абсолютно безразлична, ала точно това малцинство изпраща хора на сигурна смърт, губи битки и променя хода на войните.

През 1898 г. още не ми се въртяха такива мрачни мисли в главата. Трябваше да минат Войната от 1898 г., две световни войни и още две необявени войни, за да разбера, че нито нашите власти, нито нашата преса заслужават да им се поверява човешки живот.