Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн

Роберт Хайнлайн

Робърт Хайнлайн

Отвъд залеза

Животът и любовите на Морийн Джонсън

(Мемоари на една леко нередовна жена)

История на бъдещето #27

На малките момиченца, пеперудките и котенцата

На Сюзън, Крис и на Джини

С любов,

Р.А.Х.

… Приятели, елате, дордето не е твърде късно веч да дирим нови светове — да тръгнем и да ударим с тежките весла ехтящите бразди — че моя цел е на запад да отплувам и да плувам оттатък залеза и всичките звезди, дорде умра…

Тенисън, „Одисей“

I.

Комитетът за естетично изтриване

Събудих се в едно легло с мъж и котарак. Мъжът ми беше непознат; котаракът — не.

Затворих очи и се опитах да събера мислите си — да закача думичката „сега“ за спомена от снощи.

Да, ама не. Такова нещо като „снощи“ нямаше. Последният ми ясен спомен беше как се возя в някакъв автобус за Ню Ливърпул; сетне нещо рече „тряс“, главата ми се фрасна в облегалката отпред, после някаква жена ми тикна в ръцете едно бебе и се заизнизвахме през аварийния изход — аз, гушнала котарака в едната си ръка и бебето — в другата… — и там видях един мъж, на когото дясната му ръка я нямаше…

Преглътнах и отворих очи. Непознат в леглото — все беше по-добре от мъж с чуканче вместо дясна ръка, от което блика кръв на поразия. Дали не беше кошмар? Пламенно се надявах да е така.

Ако не беше — какво ли съм направила тогава с бебето? И чие ли беше то? Морийн, така не бива. Да зарежеш бебе — това е непростимо.

— Пиксел, ти да си виждал едно бебе?

Котаракът дума не обели. „Невинна“ — реши съдът.

Баща ми навремето беше казал, че аз единствена от неговите дъщери мога да седна в църквата и да открия, че съм се насадила върху горещ лимонов пай… всеки друг първо би погледнал. Аз бях погледнала. Ама братовчед ми Нелсън… е, карай да върви.

Независимо от всякакви лимонови пайове, кървящи чуканчета и изчезнали бебета обаче, онзи непознатият продължаваше да си лежи в леглото ми, обърнал мършав гръб към мене — по-скоро като съпруг, отколкото като любовник. Не помнех да съм се женила за него.

И преди бях споделяла постелята си с мъже, че и с жени, и с напикани бебета, и с котараци, които те избутват до ръба на леглото, и само веднъж с четирима бръснари. Обаче все пак искам да знам с кого спя — нали съм си старомодно момиче. Така че попитах котарака:

— Пиксел, кой е този? Познаваме ли го?

— Нееее.

— Е, я да видим тогава — положих длан на рамото му с намерение да го раздрусам и щом се събуди, да го питам къде сме се запознали — и дали сме се запознавали въобще.

Рамото му беше студено.

По-мъртъв не можеше и да бъде.

Това не е най-добрият начин да започнеш деня.

Грабнах Пиксел и мигом скочих от леглото. Котаракът протестираше.

— Няма ли да млъкнеш! Мама си има проблеми! — срязах го аз. Насилих таламуса си да спре поне за секунда, може би и за по-дълго и реших да не се втурвам през вратата и по коридора, както можеше и да стане… а да успокоя топката и да се опитам да преценя ситуацията, преди да се разпищя за помощ. Сигурно в същия този миг открих, че стоя тук по капли. Не че съм толкова стеснителна, ала наистина ми се струваше по-благоразумно да се облека, преди да докладвам на полицията за намерен труп. Без съмнение щяха да искат да ме поразпитат, а пък познавам ченгета, които биха се възползвали от какво ли не, за да те изкарат от равновесие.