Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 48

Заминал надолу по Мисисипи с шлеп и успял да намери лагера на Втори Минесотски полк. Братовчед му Жул ходатайствал за него и с триста зора той бил приет и зачислен на храна към щаба.

После се появил баща му и си го прибрал.

Така че баща ми беше служил във войската около три седмици и никога не беше влизал в бой. И дори и тези три седмици не му ги признаваха… както разбра за свой ужас, когато се опита да постъпи в организация на ветераните от Съюза — Великата армия на републиката.

Никъде не се водело на документи, че е служил, тъй като адютантът на полка го бил „разжалвал“ и оставил дядо Ейси да си го прибере, след което просто унищожил цялата документация.

Мисля, ужасно е да приемем, че татко е бил белязан за цял живот.

По време на деветте дни, докато татко и Том чакаха вкъщи да се влеят в армейския живот, не забелязах майка ми да проявява никакви признаци на неодобрение, като не смятаме първоначалната й изненада. Но тя изобщо не се усмихваше. Напрежението между двамата се усещаше… но не позволяваха да им личи открито.

Татко наистина ми каза нещо, което според мене беше свързано с това напрежение. Бяхме в клиниката и аз му помагах да поразчисти и осъвремени картоните на пациентите си, за да може да ги прехвърли на доктор Чадуик, докато продължава войната. Той ми рече:

— Защо не се усмихваш, мое пуйче яйчице? Тревожиш се за твоя момък, така ли?

— Не — излъгах аз. — Той беше длъжен да замине и аз го знам. Но би ми се искало ти да не заминаваш. Егоистично изглежда, знам. Но ще ми липсваш, cher papa.

— И ти ще ми липсваш. Всички ще ми липсвате — той помълча няколко минути, после добави: — Морийн, някой ден може да се сблъскаш със същото: мъжът ти да замине на война. Някои хора казват, че женените мъже не трябвало да ходят на война. Заради семействата си.

Но в това има противоречие — и то фатално. Семейният не бива да си помисля да се скатава и да чака ергените да се бият вместо него. За мене е откровено нечестно да очаквам някой ерген да умре за моите деца, щом аз не бих умрял за тях. Ако всички семейни вземат да правят така и ергените ще откажат да се бият… и тогава републиката е обречена. Варварите ще нахлуят необезпокоявани.

Татко ме погледна — изглеждаше разтревожен.

— Разбираш ли?

Мисля, че той откровено искаше да разбере какво мисля аз, търсеше одобрението ми.

— Аз… — млъкнах и въздъхнах. — Татко, мисля, че разбирам. Но във времена като тези съм принудена да осъзная, че нямам особено голям житейски опит. Просто искам тази война да свърши и ти да се върнеш у дома — и Том да се върне у дома, и… и…

— И Брайън Смит ли? Съгласен съм.

— Е, да. Но си мислех също и за Чък. Чък Пъркинс.

— Чък също ли заминава? Браво на момчето!

— Да, днес ми каза. Баща му дал съгласието си и утре двамата заминавали за Джоплин — подсмръкнах и преглътнах една сълза. — Не съм влюбена в Чък, но си имам някакви сантиментални чувства към него.

— Обяснимо.

По-късно същия ден оставих Чък да ме качи на Марстън хил и там горе направих напук на буболечките и на госпожа Пуританка. Казах на Чък, че се гордея с него, а после му го демонстрирах по най-добрия известен ми начин. (Използвах презерватив — нали бях обещала на татко.) И се случи нещо невероятно. Бях се качила там просто за да поиграя малко художествена гимнастика с цел да покажа на Чък, че се гордея с него и ценя желанието му да се бие за нас. И чудото стана, фойерверки — и то от големите! Всичко се замъгли пред погледа ми, стиснах очи и чух да надавам силни викове.