Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 44

На това място ми се налага да се кача на сандъка.

През двадесети век според грегорианския календар в Съединените американски щати сред „интелектуалците“ стана модно едно нещо, известно като „ревизионистка теория“. Ревизионизмът явно се основаваше на идеята, че живите действащи лица на сцената никога не разбират какво точно правят и защо го правят или как ги манипулират, а са просто марионетки в ръцете на неведоми зли сили.

Може и да е вярно — знам ли.

Но защо в очите на ревизионистите народът и правителството на САЩ все са лошите? Защо нашите врагове — като например испанският крал, кайзерът, Хитлер, Джеронимо, Вила, Сандино, Мао Цзе Дун и Джеферсън Дейвис — защо и те не се изредят на позорния стълб? Защо все ние?

Добре знам, че ревизионистите поддържат схващането, че Уилям Рандолф Хърст е измислил испано-американската война, за да вдигне тиража на вестниците си. Знам също и че разни учени и експерти по-късно приемат, че американският кораб „Мейн“ е бил взривен в Хаванското пристанище от неведоми злосторници, чиято цел е била да развалят фасона на Испания и по този начин да подсторят американския народ да й обяви война.

А сега се вгледайте внимателно в онова, което казах. Казах, че всички тези неща са приети. Не съм казала, че са верни.

По някакъв начин тези мазохисти ревизионисти превърнаха Войната от 1898 г. в империалистическа агресия от страна на Съединените щати. Как така резултатът от една империалистическа война ще е освобождаването на Куба и Филипините — това така и не става ясно. Но ревизионизмът винаги започва от предположението, че лошите са Съединените щати. След като веднъж историкът ревизионист докаже това предположение (обикновено чрез кръгова логика), му връчват докторската степен и хваща пътя към Нобеловата награда за мир.

През април 1898 г. за нас, непросветените селяни, бяха истина няколко прости неща: нашият боен кораб „Мейн“ е бил унищожен и са загинали голям брой хора. Испания ни е обявила война. Президентът е помолил мъжете да постъпват като доброволци във войската.

На другия ден, 25 април, понеделник, до нас достигна президентският призив към щатските доброволни отряди да осигурят 125 000 доброволци, които да подсилят почти несъществуващата ни армия. Същата сутрин Том беше заминал, както обикновено, за Бътлърската академия. Новината го бе застигнала там и по обяд дотърча обратно — дорестият му кон Бо Брумел беше целият в пяна. Том помоли Франк да го избърше, втурна се в къщата и двамата с баща ми се скриха в клиниката.

Излязоха след около десет минути. Баща ми се обърна към мама:

— Мадам, нашият син Том възнамерява да постъпи в служба на своето отечество. Двамата с него незабавно заминаваме за Спрингфийлд. Налага се и аз да замина с него, за да се закълна, че има навършени осемнайсет години и че родителите му са дали одобрението си.

— Но той още няма осемнайсет години!

— Точно затова трябва и аз да замина с него. Къде е Франк? Искам да впрегне Лоуфър.

— Аз ще го впрегна, татко! — намесих се. — Франк току-що побягна към училище. Закъснява.