Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 42

Началникът ми каза, по-точно заповяда, за в бъдеще да го уведомявам предварително кога Пиксел влиза и излиза — искаше да види как успява да се промъкне така, че да не задейства алармените системи. Отвърнах му, че никой смъртен не може да познае какво точно крои този котарак.

Доктор Ридпат идва един-два пъти — да ме навива да се призная за виновна и да се оставя на милостта на съда. Разправя ми, че ако успея да убедя трибунала, че наистина съм се покаяла, ще ми се размине само с условна присъда.

Казах му, че не съм виновна — по-скоро бих станала знаменитост, след което ще си продам мемоарите за скандална сума.

Той ми рече, че очевидно не съм наясно, че Колежът на епископите преди няколко години е прокарал закон, според който всяка печалба от светотатство отива за църквата, като преди това се изплати таксата за отърваване от трупа.

— Виж какво, Морийн, аз съм ти приятел, макар че май не го разбираш. Но ако ти не ни съдействаш, нито аз, нито някой друг може да ти помогне.

Благодарих му и изразих съжаление, че е разочарован от мене. Каза ми да си помисля. Не ме целуна за довиждане, от което си правя заключението, че наистина ми е сърдит.

Дагмар идва почти всеки ден. Не ме навива да си призная, но онова, което направи последния път, имаше много по-голям ефект от разумните доводи на доктор Ерик: успя да внесе в затвора „последно другарче“.

— Ако ще продължаваш да се инатиш, това ще ти помогне. Просто отчупи връхчето и си го инжектирай — независимо къде. След като веднъж те хване — кажи-речи след пет минути — и на бавен огън да те пекат, пак няма да те заболи… или поне няма да те заболи много. Но в името на Санта Каролита, сладка, не позволявай някой да го намери!

Ще се опитам.

Ако не се намирах в затвора, нямаше да диктувам тези мемоари. Не съм си наумила твърдо да ги публикувам, но дисциплината при подреждането на фактите може и да ми покаже къде съм сбъркала… което пък на свой ред може да ми покаже как да оправя цялата тази каша, в която се забърках.

* * *

Битката за Ню Орлийнс се е провела две седмици след обявяването на Войната от 1812 г. Лоши комуникации… Но през 1898 г. трансатлантическият кабел вече беше пуснат в действие. Когато Испания ни обяви война, новината дойде от Мадрид през Лондон, оттам — през Ню Йорк, оттам — през Чикаго, оттам — през Канзас сити и до Тийбс почти със скоростта на светлината — забавяше се само при препредаването. Тийбс се намира на около осем часа западно от Мадрид, така че когато ужасната новина пристигна, семейство Джонсън беше на църква.

В този момент преподобният Кларънс Тимбърли, нашият пастор в Мемориалната методистка епископална църква „Сайръс Ванс Паркър“, четеше проповедта и точно беше приключил с четвъртото и започваше петото, когато някой започна да бие голямата камбана под купола на общинския съд.

Брат Тимбърли прекъсна проповедта си:

— Нека да преустановим службата за няколко минути, докато се оттеглят Доброволците от Осейдж и членовете на водоносната бригада.