Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 46

Но тържествено бях обещала на татко, че винаги ще използвам презерватив… до деня, когато, след като трезво сме обсъдили нещата с въпросния мъж, решим да забременея.

А сега той заминаваше на война… и можеше да не го видя никога повече.

Избърсах очи, станах и извадих малка книжка с поезия — „Златна съкровищница“ на професор Полгрейв. Мама ми я беше подарила за дванайсетия рожден ден, а на нея също й я бяха подарили за дванайсетия рожден ден през 1866 г.

В своята съкровищница професор Полгрейв беше събрал двеста осемдесет и осем стихотворения — достатъчно изящни за изключителния му вкус. Този ден на мене ми беше нужно само едно: „На Лукаста, при заминаване на война“:

И тебе, мила, тъй не бих обичал, ако не любех повече Честта.

После пак плаках, а след това заспах. Когато се събудих, станах и повече не си позволих да плача. Вместо това пъхнах под вратата на мама бележка, че сама ще приготвя вечеря за всички… и че ако тя пожелае, може да вечеря в леглото.

Тя ме остави да сготвя, но слезе за вечеря и седна на почетното място. И за първи път на масата я настани Франк, а после седна срещу нея. Тя ме погледна.

— Морийн, ще прочетеш ли молитвата?

— Да, мамо. Господи, Боже наш, благодарим ти за хляба, който ни даваш. Моля те, благослови храната ни, както и нашите братя и сестри навсякъде, известни и неизвестни нам — преглътнах и добавих: — В този ден те молим и за специална благословия за обичния ни брат Томас Джеферсън и за всички останали младежи, решили да служат на нашето мило отечество. Моля те, Господи, пази добре и моя приятел! В името на Исуса. Амин.

— Амин — твърдо откликна майка ми. — Франклин, ще нарежеш ли месото?

Татко и Том се върнаха на другия ден късно следобед. Бет и Люсил увиснаха на вратовете им. И аз исках, ала не можех, тъй като дундурках Джордж и той си беше избрал тъкмо този момент, за да намокри пелените. Но аз го накарах да почака, за да не изпусна нещо, като само му подложих отдолу резервна пелена.

— Записа ли се, Том, записа ли се, записа ли се? — повтаряше Бет.

— Разбира се, че се записа — отговори татко. — Сега е редник Джонсън; а другата седмица вече ще е генерал.

— Така ли?

— Е, може и да не стане чак толкова бързо — татко млъкна и разцелува Люсил и Бет. — Но по време на война човек доста бързо се издига в чин. Аз вече съм капитан.

— Доктор Джонсън!

Татко изпъна рамене.

— Капитан Джонсън, мадам. Записахме се и двамата. Сега съм действащ хирург от медицинската част на Втори Мисурийски полк с чин капитан.

Тук трябва да кажа нещо за семействата на двамата ми родители и особено за братята и сестрите на баща ми, защото онова, което се случи в Тийбс през април 1898 г., си имаше своите корени един век по-рано.

Дядовците и бабите на баща ми са:

Джордж Едуард Джонсън (1795–1897) и Аманда Лу Фредерикс Джонсън (1798–1899)

Терънс Макфий (1796–1900) и Роуз Вилхелмина Бранд Макфий (1798–1899)