Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 43

Десетина-дванайсет от по-младите мъже напуснаха. Татко си взе чантата и ги последва. Тъй като беше лекар, той не беше член на доброволната пожарна команда, но точно защото беше лекар, обикновено отиваше на мястото на пожара, ако точно когато забие камбаната не беше зает с лекуването на някой пациент.

Веднага щом татко затвори след себе си църковната врата, нашият проповедник отново се захвана с „петото“ — не помня какво беше. По време на проповед винаги се стараех да изглеждам така, сякаш слушам много внимателно, но много рядко се вслушвах в това, за което изобщо става дума.

Някой крещеше някъде на улица „Форд“ — чуваше се, макар че брат Тимбърли говореше високо. Виковете идваха все по-близо.

Не след дълго татко се върна в църквата. Вместо отново да седне на мястото си, той се приближи към амвона и подаде на пастора вестникарски лист. В горната половина на страница втора беше публикувана с едър шрифт една кратка новина:

ИСПАНИЯ ОБЯВЯВА ВОЙНА!!!

По телеграфа от „Ню Йорк джърнъл“ от 24 април — Мадрид. Днес нашият посланик беше извикан в канцеларията на премиера, където му беше връчен неговият паспорт и кратка нота, уведомяваща го, че „престъпленията“ на Съединените щати срещу Негово католическо величество са принудили правителството на Негово величество да декларира, че е в състояние на война между Кралство Испания и…

Преподобният Тимбърли прочете новината на висок глас от амвона, остави вестника, погледна ни угрижено, извади кърпичката си, избърса чело и издуха носа си.

— Да се помолим — прикани ни дрезгаво той.

Татко се изправи, а след него — и цялото паство. Брат Тимбърли помоли нашия Господ Йехова да ни води в това време на изпитания. Помоли Бог да води президента Маккинли. Помоли Божия помощ за всички наши храбри мъже на суша и по вода, които сега ще трябва да се бият за запазването на тази свещена, от Бога дадена земя. Помоли милост за душите на онези, които ще паднат в битка, и за утеха и помощ, за да избършем сълзите на вдовиците и сираците, на майките и бащите на нашите млади герои, на които е съдено да паднат в бой. Помоли се правдата да възтържествува и сблъсъкът да приключи бързо. Помоли помощ за нашите приятели и съседи — за нещастния народ на Куба, потискан толкова дълго от желязната пета на испанския крал. И още, и още — горе-долу двайсет минути все това.

Татко отдавна ме беше излекувал от всякаква вяра в Четвероевангелието. Вместо нея хранех дълбоко подозрение, насадено ми от професор Хъксли и подхранвано от татко, че такава личност като Исус от Назарет изобщо не е съществувала.

Що се отнася до брат Тимбърли, него го смятах за два метра шум с пукнатини по него, запълнени със смазка. Също като много проповедници в Библейския пояс, той си беше момче селянче, на което, както силно подозирах, истинската работа му беше дълбоко противна.

Докато слушах брат Тимбърли, не вярвах — и сега не вярвам — че там горе, в небесата, има Бог.

И все пак се хванах да казвам „Амин!“ след всяка негова дума, а по бузите ми се стичаха сълзи.