Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 41

— Видя ли, скъпа ми щерко? Рицарят пристига на бял кон! — рече баща ми.

— И сигурно е двуглав например. Тате, нищо не излиза от тази работа. Ще си умра стара мома на деветдесет и шест години.

— Няма да си нервясала стара мома, вярвам. Какво да отговоря на господин Смит?

— О, кажи му „да“. Кажи му, че направо си умирам от нетърпение.

— Морийн!

— Да, татко. Прекалено съм млада, за да съм цинична, знам. Quel dommage! Ще изпъна раменца, ще се усмихна на господин Брайън Смит с най-хубавата си усмивка и ще подходя към срещата с жизнерадостен оптимизъм. Но като че ли вече си имам предубеждения. Онзи, последният орангутан…

Тоя маймун се беше опитал да ме изнасили направо върху маминото канапе веднага щом мама и татко се качиха горе. После набързо се изнесе, стиснал чатала си. Струваше си да я уча тая анатомия!

— Ще му съобщя, че е добре дошъл. Неделя, седемнайсети. Значи след две седмици.

Посрещнах седемнайсети, неделя, без кой знае какъв ентусиазъм. Но от църквата се прибрах право вкъщи, подготвих обяд за пикник и се вкопчих във възможността за още една допълнителна баня. Господин Смит се оказа представителен и сладкодумен, макар и не особено вдъхновяващ. Татко го поразпита, а мама му предложи кафе. Към два часа потеглихме — с Дейзи и семейната двуколка, а неговата кисела кранта оставихме в плевнята.

Три часа по-късно бях убедена, че съм влюбена.

Брайън каза, че ще ме посети пак на първи май. Дотогава щеше да се оправи с последните изпити.

Седмица по-късно, в неделя, 24 април 1898 г., Испания обяви война на САЩ.

V.

Изгонване от рая

За затвор този затвор не е лош. Била съм и в един много по-гаден в Тексас преди седемдесет и кусур години по личната ми времева линия. Там хлебарките се тътреха навсякъде, преследвайки мижавия шанс да намерят на пода някоя трошица. Такова нещо като топла вода изобщо нямаше, а надзирателчетата до един бяха братовчеди на шерифа. Гадно местенце си беше, ама мексиканците току прецапваха реката и трошаха по някой и друг прозорец, за да ги приберат на топло и да понатрупат сланинка за през зимата. Ако това говори нещо за мексиканските затвори, не ми се мисли какво.

Пиксел идва да ме види почти всеки ден. Стражите не могат да схванат как го прави. Всички го харесват, а той одобри неколцина по обичайния си начин. Те му носят разни вкуснотии, а той благоволява да изяде някои от тях.

Шефът на затвора чул, че котаракът ми е достоен последовател на Худини и дойде в килията ми — улучи точно момента, когато Пиксел ми беше на свиждане. Опита се да го погали и получи леко ухапване по ръката — не чак толкова силно, за да пусне кръв, но достатъчно, за да стане ясно какво се има предвид.