Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 39

Онази неделна сутрин той не помръдна, докато му слагах „френската гумичка“. После се ухили и ми рече:

— Умница си ти, Морийн. — А след това ме подкара с радостен ентусиазъм и ме докара до оргазъм за рекордно време.

През следващите две години редовно снабдявах Нелсън с „весели вдовици“. Не за мене — аз винаги си носех. За харема му. Аз му бях първата; той се зае със задачката с хъс, пък и си беше роден гений. И никога не се вкара в беля. Умник.

Покрай готвенето се опитах да събера и парите от длъжниците на татко, но с по-малък успех. След като се посъветвах с него, изпратих няколко учтиви и любезни изврънкващи писма. Писали ли сте някога сто писма на ръка едно след друго! Разбрах защо господин Клеменс веднага е прегърнал възможността да мине от писалка на машина — първият автор, направил това.

Скъпи господин Мотльо,

При преглеждането на сметките на доктор Джонсън установих, че дължите долари от март 1896 г. и не сте ги изплатили досега. Може би сте забравили. Бихме ли могли да очакваме да се издължите до първи?

Ако не ви е възможно да изплатите цялата сума наведнъж, бихте ли се отбили в клиниката този петък, десети, за да се договорим по начин, задоволителен и за двете страни?

Докторът изпраща поздрави на вас и на госпожа Мотльова, както и на Мотльо младши, на близнаците и на малкия Чворчо.

Оставам искрено ваша,

Морийн Джонсън

(от името на Айра Джонсън, доктор по медицина)

Показах на татко образци на писмата, които бяха от внимателни през твърди до грубиянски; горепосоченият пример показва какво използвахме най-често. За някои хора той ми каза:

— Не ги врънкай. Ако можеха, щяха да ми платят, но те не могат. — Въпреки това изпратих повече от сто писма.

За всяко трябваше да платим по два цента, хартията и пликовете струваха по три. Времето, което бях отделила за това, оценявам на пет цента за писмо? Така всяко писмо струваше десетаче, а всички пощенски разходи възлизаха на малко над десет долара.

От тези сто писма не получихме и десет долара в брой.

Около тридесетина пациенти дойдоха да си поговорим. Горедолу половината от тях си платиха в натура — пресни яйца, шунка, филета, зеленчуци, пресен хляб и т.н. Шестима или седмина се уговориха да изплащат дълга си на части — а някои дори спазиха обещанието си.

Но над седемдесет души тотално пренебрегнаха писмата.

Бях тъжна и разочарована. Тези не бяха последни прошляци като Джаксън Иго — бяха уважавани фермери и граждани. Хора, заради които баща ми беше ставал посред нощ, бе се обличал и бе карал или яздил в сняг и дъжд, в прахоляк и кал по замръзнали пътища, за да им помогне — на тях или на децата им. И когато ги бе помолил да му платят, изобщо не бяха обърнали внимание.

Не можех да повярвам.

Попитах го:

— Татко, ами сега какво да правя?

Очаквах да ми каже да зарежа всичко, тъй като от самото начало се беше съмнявал, че тези писма ще свършат работа. Очаквах отговора му с предчувствано облекчение.

— Изпрати на всички грубиянското и напиши отгоре „Второ уведомление“.