Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 37

Възразих му.

— Добре де — каза той, — обаче пак нещо ме мотаеш. Сексапилът е външната изява на дълбока заинтересованост от удоволствието на партньора. Тами го има. Също и ти, при това също толкова силен. Не е нито рижата ти коса, девойко, нито дори миризмата ти, от която ми идва да те схрускам. А е начинът, по който даваш… когато даваш.

Джубал толкова ме развълнува, че му скочих още на място.

Но в окръг Лайл през 1897 г. не можеш просто да скочиш на своя мил и толкова — госпожа Пуританка се е покачила на всяко дърво да те следи и изгаря от желание да те излови и публикува информацията. Така че се налага предварителната подготовка да е по-сложна. Мераклии бол, но е нужно да подбираш внимателно — възраст, здраве, чистота, личен чар, дискретност и други фактори, които варират при всеки кандидат. След като си го набелязала да мине под ножа, трябва да го накараш да реши, че те иска, като тихомълком му дадеш да разбере, че е възможно да те получи. Лесно е да го кажеш, но е трудно да се приложи на практика — това умение се усъвършенства цял живот.

Значи стигате до някаква договореност… но още не сте си намерили удобно местенце.

След като аз сама избрах мястото, където да си попилея девствеността, се отказах да се занимавам с тази страна на въпроса. Ако някое момче или мъж искаше грешното ми тяло, трябваше да си понапъне сивите клетки и да измисли къде. Или да ходи да лови мухи.

Но наистина рискувах с буболечки и само веднъж — с отровен бръшлян. Момчето си изпати — аз като че ли бях имунизирана.

От юни до януари спах с три момчета на възраст между шестнадесет и двадесет години и с един женен тридесет и една годишен мъж. Него го включих в списъка заради предположението, невярно, че един женен мъж ще е толкова обигран, че няма как да не пусне фойерверките.

Брой на сношенията: девет. Оргазми: три и единият беше върхът. Време, прекарано в сношаване: средно по пет минути на парче, което далеч не е достатъчно. Разбрах, че животът наистина може да бъде прекрасен… но и че мъжете в моето обкръжение варираха от нескопосани до недодялани.

Госпожа Пуританка очевидно не ме беше забелязала.

На Нова година реших да помоля татко да изпрати името ми във фондация „Хауард“… не заради парите — още не знаех, че ще паднат доста парички — а защото за мене възможността да се срещам с повече „добри партии“ беше добре дошла. Дивечът в Лайл беше твърде некачествен за една Морийн. Бях решила твърдо, че макар и сексът да не е всичко на този свят, наистина искам да се омъжа и то за мъж, заради когото да ми се иска да си лягам рано.

Междувременно се опитвах да направя от Морийн една възможно най-желана женска и затова се вслушвах внимателно в бащините съвети. Знаех, че онова, което всъщност искам, е мъж съвсем като баща ми, но с двадесет и пет години по-млад. Или двадесет. Абе нека са петнадесет. Но бях готова да се хвана за най-доброто подобие, което намеря.

Това лято беше едно от най-хубавите в живота ми. Въпреки че не лягах по гръб нито чак толкова често, нито чак толкова резултатно, все тази мисъл ми беше в главата и насън, и наяве. Тя караше очите ми да греят и озаряваше дните ми; пръсках феромони наляво-надясно като женски молец и усмивката не слизаше от физиономията ми — пикници, излети с плуване в Осейдж, танцови забави.