Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 38

Престанах да мисля за университета „Мисури“ в Калъмбия. От сметките на татко разбрах, че няма достатъчно пари да ме издържа четири години в колеж. Не изгарях от желание да стана медицинска сестра или учителка, затова нямаше смисъл да се стремя към официално и скъпо висше образование. Винаги можех да си бъда книжен червей, без това да изисква университетска диплома.

Така че реших да стана възможно най-добрата домакиня — и да започна с готвенето.

Ние със сестрите ми се редувахме в кухнята. Откакто навърших дванадесет години, помагах в готвенето, когато ми дойдеше редът. На петнадесет години вече бях добра готвачка, що се отнася до обикновените ястия.

Реших да се науча да готвя завързани манджи.

Майка ми забеляза нарасналия ми интерес. Казах й истината — поне отчасти:

— Chère mama, очаквам някой ден да се омъжа. Мисля, че най-хубавият сватбен подарък, който мога да поднеса на бъдещия си съпруг, е да мога да готвя добре. Може би нямам талант да стана най-добрата готвачка. Но поне мога да се опитам.

— Морийн, ти можеш да станеш всичко, което поискаш. Никога не го забравяй.

Тя ми помагаше и ме учеше, поръча френски готварски книги от Ню Орлийнс и двете се ровехме в тях. После ме изпрати за три седмици при леля Карол, която ме научи на разни креолски хитрини. Леля Карол беше южнячка, омъжила се след Войната за — леле, Боже! — гаден янки, най-големия брат на баща ми — чичо Юинг, вече починал. Чичо Юинг бе участвал в окупацията на Ню Орлийнс от Съюза и беше разбил носа на някакъв сержант, задето закачал едно момиче от юга. Това му докарало на главата понижение от ефрейтор в редник и съпруга.

В къщата на леля Карол никога не говорехме за Войната.

Леля Карол придаде известен блясък на готварските ми умения и аз честичко се навъртах в кухнята й чак докато се омъжих. Точно през тези три седмици стана онази случка с лимоновия пай, дето май я споменах по-рано.

Ама как така братовчед ми Нелсън се беше промъкнал в църквата с тоя пай, без никой да го види? И как ми го беше подложил, без да забележа?

Така побеснях, че се завтекох право у дома, в къщата на леля Карол, а после, когато Нелсън се домъкна да се извини, избухнах в сълзи и набързо го вкарах в леглото… та това беше един от онези, трите случая с фойерверките.

Внезапен импулс и то доста мощен — и отиде, та се не видя.

Оттук нататък от време на време си лягах с Нелсън при сгоден случай и така чак до сватбата ми. Но с това не се приключи, защото след години той се премести да живее в Канзас.

Не трябваше да постъпвам така с Нелсън — той беше само четиринадесетгодишен.

Да, ама отракан четиринадесетгодишен. Знаеше, че не бива да се оставяме да ни хванат; знаеше, че не мога да се оженя за него по никакъв начин, и разбираше, че аз мога да забременея от него и да стане голяма беля и за двама ни.