Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 249

Лазарус се беше присъединил към нас и сега седеше на тревата в краката ми, без да ни прекъсва — и аз се чудех докога ли ще се държи като ангелче. Сега той рече:

— Мамо, не знаеш колко верни думи казваш. Помниш ли, когато се изнасяхме? Бях в гимназията.

— Да, разбира се. В старата фермерска къща в южния край.

— Да. После, след Втората световна война, ти я продаде и я събориха.

— Бутнаха я, за да построят „Хариман Хилтън“. Да.

— Е, гранд хотел „Огъстъс“ е „Хариман Хилтън“. О, след като са минали два века, не е останало много от стария хотел, но приемствеността съществува. Ние го изследвахме и така намерихме този ВИП апартамент, неизвестен за публиката — и той отърка буза о коляното ми. — Май това е всичко, а, Хилда?

— Май че да.

— Чакайте малко — възразих аз. — Какво стана с онова бебе? И с мъжа с окървавения чукан? Онзи, дето при катастрофата остана без ръка?

— Но, Морийн — внимателно ми рече Хилда, — три пъти ти повтарям: нямало е катастрофа. „Бебето“ е било просто декор, анимация, за да бъдат ръцете ти заети и вниманието ти — отвлечено. „Раненият“ също е бил мръсна заблуда, докато са ти слагали инжекцията — стара ампутация и малко грим; не е бил току-що осакатен. Когато провесих моя шофьор над змиите, той изведнъж стана страшно приказлив и ми съобщи сума ти подробности, предимно гадни.

— Искам да говоря с този шофьор!

— Боя се, че не можеш. Не насърчавам работниците си, когато ме продават, Морийн. Ти си нежна душа. Аз не съм.

Бяхме се събрали в залата за лекции в „Айра Джонсън хол“, в Буундокския технологичен институт и Джубал беше започнал да говори:

— Лекарските екипи ще бъдат колкото се може повече в съответствие с професионалната насока. Предварителните предложения са: доктор Морийн със сестра Лапиз Лазули; доктор Галахад с Лорелай Лий; доктор Ищар с Тамара; доктор Харшо — тоест аз — с Джилиан; доктор Лейф Хюбърт, или Лазарус, с Хилда и доктор Айра Джонсън с Дагмар Добс. Дагмар, вие с Джонсън Първи не сте много близки като опит. Ти го превъзхождаш с век и половина по квалификация плюс всичко онова, което си научила тук. Но по-добро не можахме да измислим. Доктор Джонсън няма да знае, че си прикрепена към него. Както и да е, от изследванията в библиотеката и от доста изследвания на устната история — интервюта, проведени от действащи агенти в Ковънтри и на други места през годините 1947–1950 знаем, че екипи от лекари и сестри са се сформирали и в последната минута и някой от тях може да е нямал необходимата квалификация. Бойни условия, Дагмар. Ако стигнеш там първа, когато завият сирените — а ти ще стигнеш — доктор Джонсън просто ще те приеме.

— Ще се опитам.

— Ще успееш. Всички ние от екипите за първа помощ ще носим дрехи и маски, които няма да изглеждат странни във военновременна Англия от 1941 г., и ще използваме хирургически инструменти и друго оборудване, което не се набива на очи като крещящ анахронизъм… макар че анахронизмите няма да са от особено значение според нас при напрежението на тежка бомбардировка.