Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 251

Гласът на изпълнителния компютър се разнесе във въздуха:

— Благодаря, татко Джубал, но това е работа на „Шива“ ние с Майкрофт Холмс се свързахме в синергетичен паралел, а Минерва размахваше бухалката. Сега, като ви виждам всичките накуп, нека ви напомня, че сте поканени на сватбата ни — ние с Мини ще се омъжваме за Майк след приключването на операция „Ковънтри“. Така че започвайте да си мислите за сватбени подаръци.

— Тийна, ти си груба материалистка и нито едно от комбинираните ти тела не би могло да стане готово толкова бързо.

— Хайде бе! Иш одобри преместването на телата ни в Беулаланд, така че сега могат да ни отпушат и да ни анимират на която си изберем дата. По-добре вземи да изучиш законите на парадокса на времето, Джубал.

Доктор Харшо въздъхна.

— Прието. С нетърпение очаквам да разцелувам булките. А сега, моля те, ще ни оставиш ли да продължим с операцията?

— Не се напрягай, татенце. Знаеш, че при операциите с времето няма закъде да се бърза.

— Вярно е. Но всички нямаме търпение. Приятели, Тийна или Шива — е построила нашето опитно поле въз основа на фотоснимки, стереоснимки, холограми и филми, заснети в Ковънтри на 1 април 1941 г. Хиляда деветстотин четирийсет и първа, както се досещате, е толкова отдавна, че всички времеви линии, патрулирани от агентите на Кръга Ороборос, през 1941 г. представляват една-единствена времева линия. Накратко: каквото и да направим в Ковънтри, то се отразява върху всички цивилизовани времеви линии — „цивилизовани“ в тесногръдия смисъл, разбира се; Кръгът си има предпочитания. По време на предварителното разузнаване за тази операция се натъкнахме на странен факт. Лазарус?

Синът ми се изправи.

— Историята на Втората световна война 1939–1945 г., доколкото си я спомням, показва по-благоприятен изход в Англия и Европа, отколкото според проучванията на място за тази операция. Например най-големият ми брат Брайън Смит младши беше ранен при пристигането в Марсилия и поради това бе изпратен в Англия, в Салисбъри плейнс, в Американската команда за обучение. Мамо?

— Да, Удроу, така беше.

— Но историята, която изследвахме, показва, че това не би могло да се случи. „Луфтвафе“ печели битката за Британия, никога не е имало пристигане в Марсилия, да не говорим за Американска команда за обучение в Англия. Вместо това Германия е смазана от въздуха с атомни бомби, докарани от Северна Америка от американски бомбардировачи „Б–29“. Приятели, аз съм воювал в тази война. Доколкото си спомням, над Европа не са хвърляни никакви атомни бомби.

— Благодаря, Лазарус. И аз съм участвал в тази война и то в Северна Африка. Доколкото си спомням, оттам не са излитали никакви „Б–29“ и в европейския театър на военните действия не са използвани никакви атомни бомби — така че това проучване слиса и мене също толкова, колкото и Лазарус. Тази лоша новина промени операция „Джонсън Първи“, която имаше за цел намирането и спасяването на доктор Айра Джонсън, основоположника на семейство Джонсън, в операция „Зъберът Ковънтри“… Тя включва в себе си операция „Джонсън Първи“ като един от нейните етапи, но има далеч по-голяма цел — само чрез това нападение да промени изхода на войната. Нападението на 8 април 1941 г. беше избрано не само защото е известно, че доктор Джонсън е участвал в него като лекар от военновъздушните сили в Гражданската защита, но и защото четирите вълни бомбардировачи — гигантските самолети „Хенкел“, бомбардирали Ковънтри онази нощ — са били най-големият брой нацистки бомбардировачи, използвани при което и да е нападение.