Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 248

— За какво съжаляваш? Хилда Мей, безценна моя, ако ти не беше ме спасила в Албъкърки още преди години, щях да съм труп, труп, труп! Никога не го забравяй, защото аз никога не го забравям.

— Спести ми благодарностите, Мо — аз се забавлявах. И двата пъти. Взех няколко змии назаем от Пати Пайвонски и провесих тоя урод в яма със змии, докато го разпитвах. Това му опресни паметта и научихме правилната времева линия, място и дата — Канзас сити от 2184 г. според Грегорианския календар по неизследван досега вариант на времева линия две, където Втората американска революция никога не се е случвала. Сега тя се води времева линия единайсет и е достатъчно гадно място, за да я заведе Кръгът в папка „Някой ден“ за прочистване или обгаряне, като се доберем до нея.

Хилда се наведе, подмами с пръсти Пиксел и му заговори на котешки. Той веднага дойде, настани се в скута й и замърка високо.

— Изпратихме агенти в тази версия на Канзас сити, но те те загубиха още същия ден, щом пристигнаха. Или още същата нощ. Проследили те от гранд хотел „Огъстъс“ до някакъв частен дом, оттам — до двореца на кмета и после — сред карнавала на открито. И те загубили. Но вече бяхме установили, че Пиксел е с тебе… макар че всеки ден се въртеше тук. Или почти всеки ден…

— Как ли го прави?

— Морийн, ако продължаваш упорито да вярваш в Света като логика, никога няма да разбереш Света като мит. Пиксел понятие си няма от Айнщайновото време и пространство, от скоростта на светлината като граница на скоростта и от Големия взрив и въобще от които и да било фантазии на теоретиците. Така че за него те не съществуват. Пиксел знаеше къде си в онзи малък свят, който за него съществува, но той не владее много-много английски. Та значи го заведохме там, където той говори английски…

— Ъ?

— В Оз, естествено. Пиксел не знае какво е катедрала, но я описа доста добре, когато успяхме да му отклоним вниманието от всички тези прекрасни нови места и да го разпитаме. Страхливият лъв ни помогна и за първи път в живота си Пиксел беше впечатлен — мисля, че иска да порасне и да стане лъв. И така, побързахме и изпратихме отряд със специална задача да те измъкне от личния затвор на Върховния епископ. А тебе те нямаше там.

Дагмар се включи:

— Но аз бях там и Пиксел ги доведе право при мене, докато се оглеждаше за тебе. Бях в същата килия, в която преди това беше ти — прокторите пристигнаха при мене веднага щом си избягала.

— Дагмар! Съжалявам.

— За какво? „Всичко е добре, щом свършва добре“, така да се каже. Я ме виж, сладурче — на мене тук ми харесва. Та значи те се върнаха в Оз, като този път взеха и мене, и след като изслушах Пиксел, успях да кажа на Хилда, че те държат в грандхотел „Огъстъс“…

— Хей! Ама аз оттам тръгнах.

— И накрая пак се оказа там — в един апартамент, който го няма в хотелския указател и до него може да се стигне отвътре само с частен асансьор от приземния етаж. Затова минахме по панорамния път и хванахме Комитета по без гащи.