Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 245

Присъединих се към кръга и седнах на единствения свободен стол.

— Добър вечер, братовчеди. Добър вечер и на вас, графе. Къде го тази вечер Стареца от планината?

— Такива въпроси тук не се задават.

— О, извинете, моля. Но ако обичате, обяснете ми защо.

— Ще ви го оставим като упражнение по дедукция. Но никога вече не задавайте подобни въпроси. И повече не закъснявайте. Тази вечер вие сте предметът на нашата дискусия, лейди Макбет…

— Морийн Джонсън, ако обичате.

— Не обичам. Това е още един пример, че не желаете да съблюдавате правилата, необходими за безопасността на Мъртвите. Вчера забелязахме да си разменяте думи с член на хотелския персонал, една камериерка. За какво си говорехте?

Изправих се.

— Граф Дракула.

— Да, лейди Макбет?

— Вие вървете по дяволите. А аз отивам да си легна.

— Сядайте!

Не седнах. Ала всички около мене ме награбиха и ме бутнаха на стола. Не мисля, че трима биха се справили — те бяха болни, смъртно болни. Но седмина ми дойдоха множко — а и не ми се искаше да се съпротивлявам грубо.

Председателят продължи:

— Милейди Макбет, вие сте с нас вече от две седмици. През това време отказвахте всяка предложена ви мисия. Задължена сте ни за това, че ви спасихме…

— Глупости! Комитетът ми е задължен! Никога нямаше да ми се наложи да ме спасяват, ако не ме бяхте отвлекли и не бяхте ме натикали в леглото заедно с труп, с един от убитите от вас, съдията Хардейкър. Я не ми приказвайте за това с какво съм задължена на Комитета! Върнахте ми някои дрехи, но къде ми е портмонето? Защо ме упоихте? Как смеете да отвличате невинна туристка за декор на вашето убийство? Кой го измисли? Искам да говоря с него.

— Лейди Макбет.

— Да?

— Дръжте си езика. Сега ще ви бъде възложена мисия. Всичко е планирано и довечера вие ще го осъществите. Клиентът е генерал-майор Лу Роусън, пенсионер. Той отговаря за неотдавнашния инцидент провокация в…

— Граф Дракула!

— Да?

— Върви се обеси на петите!

— Не ме прекъсвайте пак. Операцията е планирана докрай. Джак Изкормвача и Лукреция Борджия ще дойдат с вас и ще ви ръководят. Можете да го убиете в леглото и ако стане засечка, ще ви убием точно така, както ще убием и него. Ще ви подредим и двамата в сценка, която ще потвърди мълвата, която се носи за него.

Вниманието на всички беше приковано от свадата между новия председател и мене; прокторите се втурнаха от балкона още преди някой да ги забележи. Но един глас, който разпознах, извика: „Пази се, Морийн!“ — и аз залегнах на пода.

Мантиите и качулките бяха от ку-клукс-клановски тип като на прокторите — но гласът беше на Дагмар. Извърнах глава и видях, че Пиксел е с нея.

Корпусът на времето разполага със зашеметяващи оръжия, които използват, когато трябва да подбират по кого да стрелят. Обстреляха цялата стая с тях. Краят на единия заряд ме засегна; не припаднах, но май нямах нищо против, когато един едър, плещест проктор (един от съпрузите ми!) ме вдигна. После всички се измъкнахме през балкона и се набутахме в малък военен хеликоптер, който висеше до парапета.