Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 243

На вечерята се предлагаха три вида вино и безкрайни наздравици, които бързо минаха от пълни с намеци в открити непристойности. Роботчето, което сервираше в моя сектор на масата, се грижеше чашите с вино да не стоят празни, но не беше програмирано да разбира думата „вода“ и мама Морийн се понапи.

Нямаше какво да се преструвам. Бях яла твърде малко, бях пила твърде много, бях спала твърде малко и така и не се бях научила да пия като дама. Просто се бях научила да се преструвам, че пия и да избягвам алкохола. Но в нощта на Каролита свалих гарда.

Мислех да помоля Зенобия да ме остави да преспя у тях… и на сутринта, когато празникът свърши, да щурмувам града, вече дошъл на себе си. Като начало имах нужда от малко пари и дрехи… а си има начини човек да се сдобие с тях, без всъщност да краде. Една жена винаги може да изръси заем без гаранция, ако попадне на мъж, който е склонен да я потупа другарски тук и там. Тя може да намекне доста явно за лихвата, с която вероятно ще плати… а всяка жена, агент на Корпуса на времето, е правила подобни неща при нужда. Ние не сме нервни девственици — не тръгваме от Буундок, без да сме ваксинирани срещу бременност и още деветнайсет неща, които можеш да си лепнеш, ако те ухапе дюкянов червей. Ако сте твърде нежна душа за подобни спешни мерки, значи не сте за тази професия. Жените са по-добри разузнавачи от мъжете в Корпуса на времето, защото могат да се оправят с тези неща. Моята съсъпруга Гуен/Хейзъл може да открадне на леопарда петната и после да си спи съвсем спокойно. Ако я изпратят за Рейнското злато, Фафнир и знаменитият му лош дъх нямат никакъв шанс.

След като се сдобия с минимум местни пари и дрехи, следващият ми ход ще е предварително проучване, за да разбера: първо, как да намеря още пари в тази култура, без да попадам в затвора; второ, къде е мястото за оставяне на съобщения за Корпуса на времето, ако изобщо има такова, и трето, ако резултатът от точка втора е нула, къде се крият търговците на черно на време на Хилда? По-голямата част от всичко това мога да разбера, без да се набивам на очи, или в обществената библиотека, или от телефонния указател.

И всичко — много професионално… ала вместо това прокторите ме пипнаха и така нищо не свърших.

Зенобия настоя да отида с тях на оргията при кмета, а тогава аз вече изобщо не можех да преценявам нещата и не й отказах. Тя ми избра и костюм от дрехите си — дълги мрежести чорапи, зелени жартиери, високи токчета и късо наметало… и кой знае защо това ми се стори идеалният костюм, макар че не можех да си спомня защо.

От купона на кмета си спомням само откъслеци. Сигурно ще ви е от помощ да си представите празненство, дадено от Калигула и Нерон заедно и режисирано от Сесил Б. де Мил във великолепните цветове на „Техниколор“. Спомням си, че разправях на някакъв изрод, че не е невъзможно да бъда свалена, мнозина са се опитвали и повечето са успявали, но е важно да се подходи романтично.

Този купон и останалата част от нощта бяха изнасилвания, изнасилвания, изнасилвания навсякъде около мене… а аз не обичам изнасилванията: човек не се запознава със свестни хора по този начин.