Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 281

Ханани сведе поглед в израз на съгласие.

- Така е, Бирник.

Ниджири кимна и взе ръцете и в своите.

- Ти винаги ще си останеш от Хетава, Ханани. Дали ще служиш по нашия начин или по твой собствен, ние си оставаме братя. Моля те, не ни забравяй.

Ханани се усмихна. Подтикната от необясним вътрешен порив, пристъпи напред и го прегърна. Той потръпна цял от

525

смайване - никой не прегръщаше Бирник, но накрая се отпусна, поклати глава и я прегърна на свой ред.

- Очевидно е - промълви развеселено жрецът в косите и, -че трябва да се посъветваме със Сестрите относно правилното възпитание на жени, преди да направим втори опит.

- Очевидно е - съгласи се Ханани и затвори очи. - Сбогом, Бирник.

Когато ги отвори в Хона-Карек, тя остана дълги часове будна в обятията на Ванахомен.

*

Един от банбарските воини се съгласи да отведе Ханани до Мерик-рен-аферу. Очаквала бе Унте да се опъне, но за нейна изненада той прие почти всичките и условия. По-късно щеше да спомене това пред Хендет, която също предпочете засега да остане с Банбара.

- Те са варвари - каза Хендет и сви рамене. - Ние сме забравили в голяма степен какво значи да вземаш трудни решения, а те не са.

- Ами… ти? - попита Ханани с известно неудобство. Беше изоставила сина и, в края на краищата. Не знаеше какво мисли другата жена по този повод.

- Налагало ми се е да вземам по-трудни решения, отколкото можеш да си представиш - отвърна Хендет и си тръгна.

По нейно настояване издигнаха специално за Ханани отделен лагер върху една тераса в самия край на каньона, който бе разположен достатъчно ниско, за да не я плаши. При отворените най-сетне за тях богати пазари на Гуджааре - плюс парите, плащани на бойните дружини от Ванахомен за охрана, племето реши да пропусне тазгодишната миграция към западните земи. За Ханани това означаваше, че може да разчита на неговата подкрепа и закрила поне още една година.

526

Срещу стойността на рубинената огърлица се сдоби с прекрасна шатра и изобилие от провизии, а също и с редовна седмична връзка с Гуджааре по един банбарски ловец. Янаса и другите жени от племето също я навестяваха често, понякога придружени от още гости - дете с навехнат гръб, жена с окап-ваща коса, мъж с притеснителен генитален проблем. Ханани ги отпращаше излекувани, за да дойдат нови на тяхно място. Започнаха да прииждат банбарци от други племена, които, по изрична уговорка на лечителката с Унте, бяха винаги добре дошли в Мерик-рен-аферу, независимо от политическите отношения със съответното племе в дадения момент. Нейната неголяма тераса бе суверенна територия в земите на Юсир, с по-висш статут дори от този на аншератите на останалите жени. Никой, поел към него под флага на примирието, не можеше да бъде нападан - дори ако принадлежи към враждебно на Юсир племе. Само за шадуните не можа да се разбере с Унте, но това не значеше, че се бе отказала от намерението да го придума.

В замяна на закрилата и подкрепата Ханани лекуваше юси-рите безплатно, така че дори най-бедните можеха да разчитат на нейните услуги. Не след дълго започнаха да я посещават едва ли не всекидневно. Даже Унте дойде веднъж - според собствените му думи да провери как я кара екзотичният трофей на неговото племе, а тя за всеки случай го лиши от болките в коленете, преди да си тръгне.