Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 279

Пое дълбоко дъх.

- Виж какво, дали ще имаме деца или не е въпрос на твоята лечителска преценка - започна той, като потърси с пръсти рубинената огърлица. Бяха красиви, висококачествени рубини, несъмнено съперници на скъпоценните камъни, които бе виждал в съкровищницата на двореца. Най-после бе получила заслужена оценка в Хетава. - Ще накарам слугите да донесат нужните предпазни средства, ако предпочиташ да не хабиш магия за целта или няма други начини да си доставяме удоволствие. Но аз искам теб, Ханани, не Хетава. Избери мен или недей - ще приема всяко твое решение. Но поне направи този избор между тях и мен.

Тя опипа огърлицата дълбоко замислена. Не беше честно да иска такова нещо от нея и той го знаеше. За нея Хетава бе нещо повече от символ на властта в Гуджааре - той бе нейното семейство. Но Ханани го погледна с ясни очи - каквото и да бе решението, тя го бе вече взела.

521

Когато седна, за да свали огърлицата, Принцът едва успя да прикрие триумфа си. Дотолкова поне му стигна умът. И все пак, не можа да удържи една усмивка, докато Ханани я полагаше внимателно отстрани, преди да легне до него.

- Дала съм Й достатъчно - каза тя и вирна брадичка. В тона прозвуча металическа нотка на решителност. - На всички съм дала достатъчно. Време е да взема нещо за себе си.

И Ванахомен опита да и даде, каквото искаше. След като я докосна, започна с бавни движения, остави и време да размисли, готов всеки миг да се отдръпне. Но тя само въздъхна, когато погали меката и плът, а щом се намести готов между краката и, издаде звук на задоволство, който щеше да се повтаря занапред в най-сладките му сънища.

И той се съедини с нея, предпазливо, с благоговение, защото не са ли жените богини? Не пожали усилия, за да и достави удоволствие, дори докато задоволяваше себе си, с ясното съзнание, че този би могъл да е едничкият начин да я спечели. Когато най-буйните пламъци се поуталожиха, изглеждаше удовлетворена. Предпазливо, запомнил недоволството на Янаса, той я взе в обятия и най-накрая си позволи да отдъхне.

А когато на сутринта се събуди, от Ханани нямаше и следа.

522

47

GGD

Слуга на покоя

Когато Хетава на Ина-Карек се оформи около нея, Ханани не остана изненадана от фигурата на Ниджири, който я очакваше.

- Здравей, Бирник.

Той изправи снага и се обърна към нея от пиедестала, където се бе молил. Вгледа се в лицето и за миг.

- Значи си решила.

Тя кимна и приближи, за да застане пред него. В съня бе облечена с одеяния на Лечител. Посегна да свали рубинената огърлица. Протегна я към него и след един безкраен миг Ниджири я пое безмълвно от ръката и.

- Мога да я върна и в будния свят… - започна тя.

- Не е нужно. Сънят е по-важен. - Огърлицата изчезна от ръцете му. - Съжалявам, Ханани, през ум не ми е минавало, че изпитанието ще ти навлече такива неприятности.

Бръчките по лицето на Ниджири бяха станали по-дълбоки, очите - по-стари от последния път, когато бе споделяла сън с него. Казали и бяха за смъртта на Бирник Рабанех. В будния свят щеше да запази тези мисли за себе си, но в съня нямаше смисъл.