Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 280

- И ти пострада не по-малко, Бирник.

523

Той не си даде труд да отрича

- Ще намериш ли покой с него?

- Покой? С Ванахомен? - При друга обстановка щеше да се изсмее. - Не. Не знам. Може би. Усещам се празна, Бирник, и не знам как бих могла да запълня тази празнота. Сънната кръв… - Тя поклати глава. Не намери точните думи, за да обясни, но усещаше с инстинктивна сигурност, че тя не може да и помогне.

Ниджири въздъхна примирен.

- Времето и приятелите ще я запълнят, Ханани. Обаче… -Той отклони поглед. - Загубата няма да избледнее. Не напълно. При мен поне е така.

За огромна изненада на Ханани в тези слова имаше утеха. Неизвестно защо мисълта, че обичаните хора все така ще и липсват, помогна. Бе… не приятно, а справедливо да осъзнае, че загубата на нейната вяра ще остави траен белег.

Ханани обърна лице към бронзовите двери в отдалечения край на Залата. Ниджири се отдръпна от статуята и двамата тръгнаха заедно по пътеката между колоните.

- С Инму започнахме да срещаме души, зареяни из пространството между будния свят и сънищата - каза той. - Повечето не си спомнят съвсем ясно кои са - споделянето на сънища със Стихийния сънуващ им е дошло много. Но са достатъчно запазени за изпращане в Ина-Карек, където да останат във вечен покой.

Тя затаи дъх и замръзна на място.

- Мни-ини? Даюхотем?

- Още не. Но е само въпрос на време.

Тя затвори очи, усетила люти сълзи под клепачите, а и как огромната празнота у нея се свива мъничко. Все едно някой бе запалил там фенер. Само малък топлик в иначе непрогледна тъмнина, но и то бе повече от нищо.

- Бих искала да ги видя отново.

Той не отговори. Обичайно бе жалеещите да се утешават с думите, че един ден ще срещнат своите обичани в Ина-Ка-

524

рек. Само че Ина-Карек бе безкраят. Ханани би могла да търси множество животи подред, без да открие и една душа - да не говорим за две. Мълчанието на Ниджири се наричаше откровеност и тя му бе благодарна за това.

Но и надеждата бе откровеност. Докато бе жива, можеше да сънува - а тъй като е жена, щеше да продължи търсенето и след смъртта. И тя си обеща, че непременно ще ги види отново някой ден.

- Благодаря ти, Бирник - промълви Ханани.

Той склони глава.

- Ще продължиш ли да лекуваш?

- Бих се радвала. Обичам да помагам на хората. Само че Супериорът е прав - никой няма нужда от моите умения в Гуджааре. Хетава осигурява всичко, от което се нуждае народът.

- Светът не свършва с Гуджааре - каза загадъчно Ниджири и замълча. Стигнали бяха бронзовите двери, които тук, в Ина-Карек, не извеждаха към стълбище и площад, а към твърдо и лишено от форми пространство - изцяло от светлина. Обратният път към будния свят.

- Мни-ини те е обучил добре - промълви той. - Така че ще се доверим на твоята преценка по този и други въпроси. Само гледай да не учиш твоя Принц на още магия, ако решиш да го задържиш. Разумно бе да му покажеш как да се поддържа в равновесие, но не му стига самодисциплина, за да се заеме с по-високи нива на наркомансия. След всички усилия, които му посветихме, би било истински срам и позор да го загубим от недоглеждане.