Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 283

- Подозирах, че си тук - обади се той, след като Ханани се успокои. - Къде другаде би могла да отидеш? Но не дойдох, защото бях сърдит.

- Обяснимо е.

- И защото се надявах някой ден да се върнеш при мен.

Тя заби поглед в сандалите си, разлюлени над пропастта.

- Както и сторих, поне отчасти.

- Каква точно част от мене искаш? - И той се обърна към нея с резервирано и надменно изражение, но без да скрива напълно банбарската си същност. Напрежението му пролича от втренчения поглед, прикован в нейното лице, а също и от силата, с която стискаше ръба на скалата до побеляване на ко-калчетата.

- Аз… искам отново да ти бъда любовница - отвърна тя, усетила как бузите и пламват. - И приятел. Може би повече. Ако ме желаеш.

Напрегнатото му изражение бе болезнено за гледане.

- Зависи - отвърна Принца. - Обичаш ли ме?

Тя кимна и видя как чертите му се отпускат.

- Ти бе част от онази празнота в мен. Отначало не го разбирах, понеже тя бе толкова огромна. Но Бирник Ниджири се оказа прав - времето и приятелите я запълниха донякъде, и сега съзнавам, че с теб ми е подобре, отколкото без теб.

Върху челюстта му потръпна мускулче.

- Щом е така, настоявам да се омъжиш за мен. - Видял изненадания поглед на Ханани, той вирна още по-високо брадич-

529

ка. Забравила бе неговия инат. - Не ми е ясно защо, Ханани, но искам да бъда обвързан с теб.

Тя едва не се усмихна, но моментът бе твърде важен.

- Готова съм, макар да нямам никаква представа от брака. Не е ли редно най-напред да се запозная с останалите ти съпруги? Ако не за друго, поне да съм сигурна, че няма да си оскубем косите.

- Не съм се женил.

Ханани се намръщи. Цяла година бе минала от освобождаването на Гуджааре, а всеки Принц си имаше врагове.

- Не е ли малко… хм… безотговорно за един Принц на Залеза да остава без съпруги? Без наследници?

- Аз вече имам син от моя плът и кръв, имам си и жена, която ме обича и ме иска, но и двамата са луди за връзване -бягат в пустинята, щом поискам да ги прилаская. Да бях някой по-малко самоуверен, можех сериозно да се обезпокоя.

Ханани наведе глава, за да скрие усмивката си. Ванахомен най-после се поотпусна. Докосна ръката и, положена върху неговото бедро и прокара длан надолу по глезена и, като дръпна полите. Тя се изчерви, разбрала какво търси - гривната от слонова кост, която все още носеше. Видът и явно го удовлетвори, защото затвори очи и въздъхна облекчено.

- Недей да бягаш пак от мене, Ханани - почти прошепна той.

Тя покри с длан неговата.

- Няма.

- И ще станеш моя първа съпруга?

- Аз… - Предложението я стресна. Забравила бе, че той няма други съпруги. - Първа? Но аз не съм от висша каста. Нямам важни връзки и познанства. Голямото ми според банбарските представи богатство е нищожно в очите на гуджаарейци…

- Не ме интересува.

- Но…

- Жено, не ме интересува. Но ако това те успокоява, простолюдието ще се зарадва на една първа съпруга - жена от на-

530

рода. Ясно ще им покаже, че не съм забравил кой ми е помогнал да взема властта. Такъв брак би могъл да символизира възстановяване на отношенията между Хетава и Залеза. - Замълча нетърпеливо. - Е, какъв е твоят отговор?