Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 278

- Веднъж ми каза, че за мен си нищо. Искам да знаеш, че това… не е истина. Ти си моят приятел Ванахомен. Един от малцината, които съм приемала като такива. - Тя въздъхна. - Може би точно тук се корени отчасти проблемът, Принце. Не знам как се поддържа приятелство. Не знам как се става любовница

- за съпруга да не говорим. Не знам какво искам.

Той се наведе и целуна широкото и чело.

- Ами тогава остани, докато научиш.

Тя не отговори веднага и това го разтревожи.

519

- Ти ще искаш деца. - Ханани доби строг вид. - Ако ще ме вземаш за съпруга.

- Разбира се. От теб ще стане чудесна майка… - И той замлъкна, видял израза на лицето и.

- Ние не можем да имаме деца, Принце - каза тя. - Дарбата за сънуване е въпрос на шанс. Волята на Богинята не може да се предвиди. Но аз вече ти казах, че имаш дарба за Бирник, а никога не се е раждало дете на Бирник и Лечител. И никога не бива да се ражда. В най-добрия случай бихме укрепили дарбата, която се предава по твоя линия - а това е опасна перспектива сама по себе си. А в най-лошия… ние двамата можем да създадем нов Стихиен сънуващ.

Тези думи накараха Ванахомен да онемее за цяла минута. Той седна в леглото до такава степен объркан, че не можеше да подреди мислите си.

Ханани въздъхна тежко и също седна, опряна в него. Дъхът и гъделичкаше кожата на врата му.

- Съжалявам, но не умея да лъжа, Принце. Може би така постъпват истинските любовници, но аз съм само тази, която съм.

Зарадва ли го това? Тя би могла преспокойно да си замълчи, да ляга с него години наред, все едно е безплодна. Човешкото тяло бе неин занаят - напълно по силите и бе да предотврати всяко нещо, което не желае да стане. Подобре бе да знае истината, нали?

И все пак, тя не го обичаше. Не желаеше семето му, за да зачене. Не и трябваха богатствата му, защото можеше да се върне в Хетава, не се нуждаеше от неговата сила, защото си имаше предостатъчно собствена. Какво тогава му оставаше да предложи? Не бе свикнал да изпада в подобна безизходица.

- Ако искаш да се махна… - започна тя.

- Не искам.

- Принце…

Той се обърна и отново легна до нея, отстрани с ласка къдриците от лицето и на селско момиче и се запита какво му

520

става. Дали отказът на Янаса не го накара да желае толкова силно тази жена? Или лъжовността на Тианет? Или неоспоримият факт, че вероятността да обича останалите си жени, които ще вземе само по задължение, е съвършено нищожна? Жадуваше да има поне една, с която да се обичат взаимно. Това не бе чак толкова невъзможно - баща му бе срещнал такава съпруга в лицето на майка му. Но очевидно неговото сърце бе избрало точно тази жена.

Затова каза:

- За нищо помежду ни не съм сигурен, Ханани, освен за едно: не искам да си отиваш.

Притеснението се отля от лицето и и тя се отпусна.

- Благодаря ти. - Сега се притисна към него и сложи ръка върху неговата. Сякаш харесваше тази ръка повече от всяка друга негова част. Остави я да разтвори пръстите му и погали дланта му с палец. Когато я поднесе към устните си за целувка, рубините от огърлицата изтракаха и той осъзна, че е сигурен в още едно нещо.