Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 244

— Предал си всичко друго. — Продължаваше да се усмихва доброжелателно като мил вуйчо.

— Но това, което вие наричате „всичко“ — казах, — за мен е нищо. За да можеш да предадеш нещо, първо трябва да си вярвал в него. — И твърдо тропнах с чашата върху писалището. — А сега, господин Скрайн, мисля, че е време…

В антрето му подадох шапката. Слагаше си я някак особено, като внимателно я наместваше върху главата си с две ръце, с въртеливо движение, после я килваше леко напред, приличаше на човек, който завинтва капак на съд с безценна летлива течност. Спря на прага.

— Между другото, видя ли какво е казал Банистър пред репортера на „Дейли Мейл“ в Москва? Все още не сме му разрешили да го публикува.

— Тогава как да го видя?

Той се усмихна предпазливо, сякаш бях казал нещо много находчиво или многозначително.

— Аз съм си го преписал — продължи той. — Мисля, че е у мен. — Извади издут портфейл и от него измъкна внимателно сгънат лист хартия. Виждаше се, че е планирал тази малка сценка до последния детайл; в края на краищата той беше човек актьор. Сложи си очилата с телени рамки, старателно загъна дръжките им зад ушите си, после ги намести на носа си, прокашля се встъпително и зачете на глас: „Не си мислете, че съм много въодушевен от видяното — прочете. — Липсват ми приятелите. Понякога се чувствам самотен. Но тук самотата ми е предизвикана от маловажни неща. В Англия се измъчвах от копнеж по наистина важните неща, по социализма“. Тъжно, нали? — Подаде ми листа. — Ето, задръж го.

— Не, благодаря. Не чета „Дейли Мейл“.

Той кимна замислено, погледът му застина върху възела на вратовръзката ми.

— Доктор Маскел, измъчва ли те копнеж по социализма? — попита тихо.

Чух дрънченето и потракването на асансьора, поел нагоре; сигурно е Патрик, който се връща от кино, по всяка вероятност все още сърдит. Понякога животът може да бъде адски уморителен.

— Нищо не ме измъчва — отговорих. — Свършил съм си работата. Само това има значение.

— А приятелите — промълви едва чуто. — Не забравяй приятелите. Те също имат значение, нали?

ГОСПОЖИЦА ВАНДЕЛЬОР току-що си тръгна, боя се, малко гузна. Няма да идва повече; или по-точно, аз няма повече да я приемам. Посещението й беше трогателно като за последно и така нататък и не съвсем така нататък. Бях купил кейк — излезе доста баят, и му боднах една свещичка отгоре. Вече имам специално разрешително да се държа глупашки. Тя изгледа кейка подозрително, озадачено. Нашата първа годишнина, отвърнах и й подадох чаша шампанско в стила според мен на едновремешната галантност; не искам да си мисли, че храня някаква неприязън към нея. Но както тя отбеляза, след като се консултира с измачкания си тефтер с извити краища на страниците, това не била точната дата на първата ни среща. Махнах с ръка да отпъдя тези дребни подробности. Седнахме в кабинета. Тя не го забеляза, но аз възприемах болезнено онова празно място върху стената, където беше висяла картината на Пусен. Макар и облечена с дебелото си палто, на госпожица В. май й беше студено, както винаги; нейният монтьор сигурно доста се озорва, докато я загрее — момичетата винаги обвиняват гаджетата си за околната температура, не ме питайте откъде знам. Освен това носеше и кожената си пола, също както преди. Как да си обясним патоса по отношение на хорските дрехи? Представих си я в малката стая в Голдърс Грийн, в сивата светлина и зловонен утринен въздух с чаша студено кафе върху тоалетката, как се напъхва в тази нейна пола и си мисли, че я чака още един ден на… на какво? Може би в Голдърс Грийн не съществува такава стая. Може би всичко е измислица — баща й адмиралът, недодяланият механик, мрачните пътувания напред-назад по Северната линия, моята биография. Попитах я как върви книгата, а тя ме изгледа злобно като нацупена ученичка, която са хванали да пуши зад навеса с велосипедите. Уверих я, че не храня лоши чувства към нея, а тя се направи, че не разбира, и отвърна, че няма никаква представа за какво говоря. Изгледахме се мълчаливо още миг, аз — усмихнато, тя — сърдито. О, госпожице Вандельор, скъпа моя Серена. Ако наистина това е името ти.