Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 260

Джон Банвил

92

„Виги“, или „уиги“, се наричат членовете на английската партия или групировка, която се противопоставя на възкачването на престола на йоркския херцог Джеймс (1679–1680) заради неговата принадлежност към католическата вяра. През следващите векове те представляват аристокрацията и най-заможното съсловие и обикновено се противопоставят на всякакви социални реформи, докато „тори“ е само член или поддръжник на Консервативната партия във Великобритания. — Б. пр.

93

Тоест нещо, което може да се разбира по два различни начина или да има двойствено значение (фр.). — Б. пр.

94

Много благодаря, уважаема графиньо (нем.). — Б. пр.

95

Злобен, злостен, зъл, зловреден, мед. злокачествен (англ.). — Б. пр.

96

По времето на английската революция от XVII в. кавалери са се наричали роялистите, тоест привържениците на Чарлс I в Гражданската война. — Б. пр.

97

Звуково името наподобява думата „winterbottom“, което означава „зимно дупе“. — Б. пр.

98

Марк Гертлер (1891–1939) — английски художник, известен със своите портрети и натюрморти. — Б. пр.

99

Квартал в Лондон, където живеят предимно интелектуалци. — Б. пр.

100

Лусиан Фройд (1922–2011) — един от най-скъпоструващите и награждавани британски художници от втората половина на XX век, внук на Зигмунд Фройд. — Б. пр.

101

Така се нарича лондонската резиденция на Кентърбърийския архиепископ. В библиотеката на средновековния дворец се намира богата колекция от ръкописи и старинни документи. Нарича се така по името на лондонския квартал, в който се намира. — Б. пр.

102

Фелука е малък бърз кораб с платна. — Б. пр.

103

Аньоло Бронзино (1503–1572) — италиански живописец, представител на школата на маниеризма. — Б. пр.

104

Картина от Андреа Мантеня (1431–1506) — един от най-изтъкнатите италиански художници на XV в. с важен принос към композиционните техники, перспективата и ракурса в ренесансовата живопис. — Б. пр.

105

Цитат от „Бракосъчетанието на рая и ада“ — книга на английския поет Уилям Блейк (1757–1827). Съдържа текстове, които имитират библейски пророчества, но всъщност изразяват личните, силно романтични и революционни схващания на Блейк. Писана е между 1790 и 1793 г., тоест в периода на борби за радикални политически промени, непосредствено след Френската революция. — Б. пр.

106

Последното действие е окървавено (фр.). — Б. пр.